Откритото първенство по тенис на Германия за мъже се провежда на тенискомплекса „Ам Ротенбаум“ в Хамбург.
Днес турнирът е част от сериите „Мастърс“ на АТП и се нарича Хамбург Мастърс. Той е сред най-старите и най-титулувани в света, наред с „Уимбълдън“ и откритите първенства на Австралия, Франция и САЩ, известни като Турнири от Големия шлем.
История
До 1938 г.
Първото открито първенство по тенис на Германия за мъже се провежда през 1892 г. Право на участие имат само германци и австрийци. Турнирът започва на 27 август, но е прекъснат заради избухналата епидемия на холера. Месец по-късно Валтер Боне печели първата шампионска титла.
През 1894 г. турнирът се провежда за първи път на мястото, където се намира днешният тенискомплекс. Договорено е той да се провежда на ротационен принцип на това място и на кортовете в квартала Уленхорст (където се провежда през 1892 и 1893). От 1897 г. право на участие получават всички чужденци, а шампион става англичанинът Джордж Хилярд.
Поради финансови затруднения на организаторите, в периода 1898 – 1901 г. откритото първенство на Германия се провежда в Бад Хомбург. 1902 г. бележи не само завръщането на турнира в Хамбург, но и първото състезание за двойки, спечелено от французите Декюжи и Гермо.
По време на Първата световна война Германия е изключена от международния тенис съюз и турнирът не се провежда до 1920 г. От 1924 г. комплексът „Ам Ротенбаум“ е избран за място на провеждане на откритото първенство. 1 година по-късно титлата е спечелена за 7-и път от Ото Фройцхайм – постижение, ненадминато и до днес. Заради Втората световна война състезанието отново не се провежда между 1940 и 1947 г.
1948 – 1978
През 1956 г. се състои юбилейният 50-и турнир. По този повод капацитетът на централния корт е увеличен на 5000 места. През 1964 г. броят на местата нараства на 8000. През тази година се играе и последният до днес чисто немски финал, в който Вилхелм Бунгерт побеждава Кристиан Кунке в 4 сета.
От 1966 г. наравно могат да се състезават професионалисти и аматьори. Три години по-късно за първи път има официален награден фонд. Той е в размер на 17 500 долара.
През 1971 г. турнирът става част от основаната от Джак Креймър година по-рано серия Гран при и започва да се провежда през месец юни.
През 1973 г. за първи път се използва правилото тайбрек. Две години по-късно са въведени квалификации за определяне на последните осем състезатели от основната схема, която се състои от 64 тенисисти. Турнирът вече се провежда през месец май.
От 1979
През 1979 настъпват редица промени. Една от тях е преместването на женското открито първенство на Германия, което от създаването си през 1986 г. се провежда паралелно с мъжкото, в Берлин. Сменен е и организаторът на турнира – до 1979 г. това е Хамбургската Тенис Гилдия, а след това – Хамбургският Тенис Съюз.
През 1980 г. капацитетът на централния корт е увеличен на 9000. Тази година рекорден брой зрители гледат срещите – 67000. Следващият турнир е юбилеен – 75-и – и затова наградният фонд е увеличен на 200 000 долара.
Интересът към турнира расте, а с всеки следващ се подобрява рекорда по посещаемост. През 1989 г. има 102000 посетители. През тази година централният корт побира 10000 зрители, а Германският Тенис Съюз мести офиса си на територията на комплекса.
През 1990 г. наградният фонд надвишава един милион долара. Три години по-късно Михаел Щих става първият германец, спечелил турнира след Вилхелм Бунгерт.
Подвижният покрив на централния кортЦентралният кортМомент от мача между Джеймс Блейк и Анди Мъри през 2006 г.
През 1997 е завършена последната реконструкция на централния корт. Капацитетът вече е 13200 места. Кортът е снабден и с подвижен покрив. Това е единствена по рода си конструкция от въжета, които при нужда опъват платнище с площ 8000 м2 и така мачове могат да се играят и при дъждовно време. Разходите за реконструкцията са почти 10 милиона евро.
От 1999 г. турнирът става част от новосъздадените серии Мастърс.
Юбилейното стотно издание на турнира през 2006 г. е спечелено от испанеца Томи Робредо.
Наградният фонд през 2007 г. е малко над 2,08 милиона евро. На финала Роджър Федерер надделя срещу Рафаел Надал, с което прекъсна рекордната серия на испанеца от 81 поредни мача на клей без загуба. Регистриран е нов рекорд по посещаемост – над 110 000 зрители.
Напоследък става традиция преди началото турнира да се играе демонстративен мач. През 2006 година се изиграва мач, в който Марат Сафин и Томи Хаас използват екипи и ракети, с които се е играело в началото на 20 век. През 2007 г. Томи Робредо и Филип Колшрайбер играят върху контейнери в хамбургското пристанище.
От 2009 г. турнирът вече не е от сериите Мастърс, а става част от Международните серии 500 на АТП.
Комплекс „Ам Ротенбаум“
Тенискомплексът „Ам Ротенбаум“ се състои от 1 централен и 4 по-малки корта. Централният носи името на първия президент на Германския тенис съюз Карл Аугуст фон дер Меден. Разположен е в Ротербаум – централен квартал на Хамбург, и е лесно достъпен благодарение на няколкото автобусни линии, както и на една линия на метрото, които имат спирки в непосредствена близост.
Най-дългият сет в историята на турнира продължава 125 минути. На 3 август 1962 г. в турнира по двойки австралийците Кен Флетчър и Джон Нюкъмб печелят трисетов мач срещу германците Вилхелм Бунгерт и Кристиан Кунке. Вторият сет завършва при резултат 30:28 гейма.
.jpg)
.svg){kind=small}
