Организацията на страните износителки на петрол, ОПЕК (на френски: Organisation des pays exportateurs de pétrole, OPEP; на английски: Organization of the Petroleum Exporting Countries, OPEC) е международна организация, включваща някои от държавите с най-голямо влияние на световния пазар на нефт и имаща за цел контрола на ценовите равнища чрез картелни споразумения.
ОПЕК е основана от Венецуела, Ирак, Иран, Кувейт и Саудитска Арабия на международна конференция в Багдад, проведена от 10 до 14 септември 1960 година. Впоследствие към организацията се присъединяват и други държави и от май 2017 година тя има 14 члена. От 1965 година централната дирекция на ОПЕК се намира във Виена (Австрия).[1] Официалният език в организацията е английският. Генерален секретар (от 2022 г.) е Хайсам Ал Гайс.
Функции и цели
Основните цели на организацията, според нейния устав, са: координация и уеднаквяване на петролните политики на страните членки и определяне на най-добрите методи за защита на техните индивидуални и групови интереси; намиране на начини и методи за осигуряване на стабилни цени на международния петролен пазар, с цел за елиминиране на вредни и нежелателни ценови колебания; осигуряване на редовни и ефикасни доставки на петрол на консумиращите страни при постоянно запазване на интересите и необходимостта от стабилни доходи на произвеждащите страни и съответна възвръщаемост на капитала на инвестиращите в петролната индустрия.
Целта на ОПЕК е една обща петролна политика, която да предотврати резки намаления в цените на петрола. Страните членки на ОПЕК реализират 40% от световното производство и 50% от световния износ на нефт. През 2007 година 11-те страни в ОПЕК са реализирали приход от 338 милиарда щатски долара от износ, което е покачване с 42% спрямо 2003 година.
Тъй като основната част от международната търговия на петрол се извършва в щатски долари, промените в стойността на долара имат влияние върху решенията на ОПЕК за количествата петрол, които трябва да произвеждат нейните членове да произведе. Например, ако стойността на долара намалее, държавите от ОПЕК получават по-малки реални приходи и покупателната им способност намалява, в резултат на което те намаляват износа си, за да се опитат да увеличат реалните цени на нефта.
Министрите на енергетиката и нефта на държавите членки на ОПЕК два пъти в годината провеждат срещи за оценка на международния пазар на нефт и прогноза за бъдещото му развитие. На тези срещи се приемат решения за действията, които е необходимо да се предприемат за стабилизирането на пазара. Решения за промени в производството на петрол, в съответствие с промените на търсенето на пазара, се приемат на конференциите на OПЕK.
Държавите членки на ОПЕК контролират около две трети от световните петролни запаси. На тях се пада около 40% от световното производство и половината от световния износ на нефт. От най-големите производители на петрол, пикът на нефта не е прехвърлен само от страните от ОПЕК (с изключение на Венецуела) и Канада.
История
Нетни приходи от износ на петрол на страните от ОПЕК, 1972 – 2007 година
След отказа на Съединените щати от златния стандарт през 1971 година ОПЕК се опитва да задържи дотогавашната стойност на петрола в златно изражение. Малко по-късно, след новото поражение на арабските държави във Войната от Йом Кипур през 1973 година, ОАПЕК прекратява износа на нефт за западните държави, но няколко месеца по-късно се отказва от тази мярка. Тези две събития довеждат до четирикратно нарастване на цените на петрола и допринасят за засилването на първата световна рецесия след края на Втората световна война.
След нов скок на цените на нефта, последвал Ислямската революция в Иран през 1979 година, през 80-те години те спадат до по-ниски нива. През следващите години ефективността на организацията намалява, тъй като много нейни членове се противопоставят помежду си, заради Ирано-иракската война (1980 – 1988) и Войната в Персийския залив (1990 – 1991). Недоволни от ограниченията, налагани от ОПЕК, Еквадор и Габон напускат организацията.
Цените на петрола достигат най-ниските си нива от 70-те години през 1998 година, когато страните от ОПЕК решават да предприемат по-енергични мерки за тяхното увеличаване. Последвалите глобални събития, като Войната в Афганистан и Войната в Ирак довеждат до рязко повишение на цените далеч над нивата, планирани от ОПЕК. При новата обстановка през 2007 година Ангола става член на организацията, Еквадор възстановява членството си. След началото на последвалата икономическа криза ОПЕК е напусната от Индонезия (2009). През 2008 г. Русия заявява готовност да стане постоянен наблюдател в организацията.
Петролното ембарго от 1973 г. често е цитиран като ключово събитие при първата петролна криза и, в действителност, сега се използва като име за нея. Все пак, основната причина за петролната криза е пикът на производството на петрол, достигнат от САЩ в края на 1970 и началото на 1971 г. Освен това, ако обявяването на ембарго е имало ефект за последвалото повишаване на цените на барел при реалните пазарни условия, като брой на барелите, извадени на пазара, то е минимално.[2] Възходът на цените започва преди това, особено след края на споразумението от Бретън-Уудс и по-нататъшното обезценяване на щатския долар.
Трябва също да се отбележи, че ембаргото никога не е било в сила от страна на Саудитска Арабия към САЩ, както е докладвано например от Джеймс Ейкинс в интервю в 24:10 в документалния филм „la face cachée du pétrole part 2“.[3]
Джеймс Ейкинс по това време е посланик на САЩ в Саудитска Арабия, а по-късно одитира капацитета на САЩ при Никсън, след пика от 1970 г.
Петролното ембарго от 1973 г. се случва през октомври, след подкрепа на Западна Европа и САЩ за Израел срещу арабските народи във войната Йом Кипур през 1973 г. Крал Фейсал от Саудитска Арабия налага петролно ембарго срещу Запада. По този начин цените на петрола за Съединените щати се покачват от 3 до 12 щ.д. за барел, стимулирайки продажбите на газ. Газстанциите в САЩ ограничават количеството газ, който може да бъде закупено, затварят в неделя и ограничават дните за закупуване въз основа на регистрационни номера. Цените продължават да се покачват и след края на ембаргото.[4]
Петролното ембарго от 1973 г. има траен ефект върху Съединените щати. Гражданите на САЩ започват да закупуват по-малки автомобили, които са по-икономични. Ембаргото също така принуждава Америка да направи преоценка на разходите и източниците си на енергия. Федералното правителство се включва, като президентът Никсън препоръчва на гражданите да намалят скоростта с цел икономии, а в края на 1973 г. Конгресът издава ограничение на скоростта от 55 мили в час. Лятното часово време е удължено през цялата година, за да се намали използването на електрически ток в американските домове.
Един от най-дълготрайните ефекти на петролното ембарго от 1973 г. е икономическата рецесия в целия свят. Безработицата достига най-високия си процент, както и инфлацията. В Детройт, търсенето на потребителите на големи превозни средства, консумиращи големи количества бензин, спада, а оттам и производството. Въпреки че ембаргото продължава само една година, цените на петрола се увеличават четири пъти и започва нова ера в международните отношения. Арабските страни откриват, че петролът им може да се използва едновременно като политическо и икономическо оръжие срещу други нации.[5]
Инцидентът със заложниците през 1975 г.
На 21 декември 1975 г. Ахмед Заки Ямани и други петролни министри на страните членки на ОПЕК, са взети за заложници от шестчленен екип, ръководен от Карлос Чакала (екипа включва Габриеле Крьохер-Тидеман от Червена фракция и Ханс-Йоахим Клайн). Това се случва във Виена, където министрите присъстват на заседание в централата на ОПЕК. Карлос планира да нахлуе по време на конференцията със сила и да отвлече всичките единадесет петролни министри и да ги държи за откуп, с изключение на Ахмед Заки Ямани и иранския министър Ямшид Амузегар, които трябва да бъдат екзекутирани.
Карлос повежда екипа си покрай двамата полицаи във фоайето на сградата и до първия етаж, където застрелват полицай, човек от иракската охрана и млад либийски икономист.
Когато Карлос влиза в конферентната зала и произвежда изстрели в тавана, делегатите се скриват под масата. Терористите търсят Ахмед Ямани и след това разделят шестдесет и тримата заложника по групи. Делегатите от приятелски страни са преместени към вратата, „неутралните“ са поставени в центъра на стаята, а „враговете“ са поставени до задната стена, в непосредствена близост до експлозивите. Последната група включва делегати от Саудитска Арабия, Иран, Катар и ОАЕ. Карлос иска на групата си и заложниците да бъде предоставен автобус до летището, където да ги чака самолет DC-9 с екипаж. В същото време, Карлос информира Ямани за плановете си да летят до Аден, където Ямани и Амузегар ше бъдат убити.
Автобусът е предоставена на следващата сутрин в 6,40, както е поискано и 42-та заложника са натоварени и отведени до летището. Групата излита във въздуха малко след 9,00, като взривните вещества са поставени под седалката на Ямани. Самолетът първо спира в Алжир, където Карлос излиза от самолета, за да се срещне с алжирския министър на външните работи. Всички 30 заложници от неарабски страни са освободени, без Амузегар.
Заредилият гориво самолет излита за Триполи, където има проблеми при прекачването на друг самолет, както е било планирано. Карлос решава вместо това да се върне в Алжир и взима Боинг 707. Преди да излети самолета, са освободени още десет заложника.
Само с 10 останали заложника, Боинг 707 излита за Алжир и пристига в 3,40 ч. След като напуска самолета, за да се срещне с алжирците, Карлос говори с колегите си в предната кабина на самолета и след това казва на Ямани и Амузегар, че ще бъдат освободени в средата на деня. Карлос е извикан от самолета за втори път и се връща след два часа.
При тази втора среща се смята, че Карлос е провел телефонен разговор с алжирския президент Уари Бумедиен, който информира Карлос, че смъртта на петролните министри ще доведе до атака на самолета. Много е вероятно алжирският президент да е предложил убежише и компенсация на Карлос за неизпълнената му задача.
При връщането си в самолета, Карлос застава пред Ямани и Амузегар и изказва съжаление, че няма да може да ги убие. След това казва на заложниците, че той и неговите другари ще напуснат самолета, след което всички те ще бъдат свободни. След излизането на терористите, Ямани и останалите девет заложници са взети в сградата на летището от алжирския министър на външните работи Абделазиз Бутефлика. Терористите са в съседния салон и палестинеца Халид, поисква да говори с Ямани. При разговора, Халид посяга към палтото си, но бързо е заобиколен от охраната. В него е намерен пистолет, скрит в калъф.
Известно време след атаката, съучастници на Карлос разкриват, че операцията е била ръководена от Уади Хадад, палестински терорист и основател на Народния фронт за освобождение на Палестина. Също така се смята, че идеята и финансирането идват от арабски президент, като много вероятно това да е Муамар Кадафи.
Години след нападението над ОПЕК, Басам Абу Шариф и Клайн твърдят, че Карлос е получил голяма сума пари в замяна на безопасното освобождаване на арабските заложници и я е задържал за лична употреба. Все още има известна несигурност по отношение на сумата, но се смята, че е между 20 млн. и 50 милиона щ.д. Източникът на парите също така е неизвестен, но, според Клайн, това е „арабски президент“. По-късно Карлос казва на адвокатите си, че парите са били платени от саудитците на иранците и „отклонени по пътя и загубени за Революцията“.[6]
Свръхпроизводството на нефт през 1980-те години е следствие от сериозното намаляване на търсенето на суров петрол, предизвикано от рязкото повишаване на цените му в резултат на кризата от 1973 г.
Към 1980 г. цената на нефта на световния пазар достига своя пик, 35 щ.д. за барел (с отчитане на инфлацията – 93 щ.д. по цени от началото на 21 век). Към 1986 г. тя спада до 10 щ.д. за барел и даже по-ниско (около 20 долара по курс от 2008 г.).[7][8][9]
Свръхпроизводството, изразяващо се в спад на цените, започва в началото на 1980-те години в резултат на понижаването на икономическата активност в западните страни и разпространяването на енергоспестяващи технологии, чието търсене е генерирано от високите цени на енергоносителите.[10][11][12][13] Само от 1979 до 1981 г. потреблението на петрол в САЩ, Европа и Япония намалява с 13%.[14] След 1980 г. продължаващият спад на потреблението и свръхпроизводството на петрол довежда до шестгодищен спад на цените, които през 1986 г. са спаднали с 46%.
Отговор на войните и ниските цени
Скокът на цените на петрола през 1990 г. възниква в отговор на иракското нахлуване в Кувейт на 2 август.[15] Продължил само 9 месеца, ценовия шок е по-екстремен и с по-кратка продължителност от предишните (петролната криза от 1973 г. и енергийната криза от 1979 – 1980 г.), но за покачването на цените се смята, че е важен фактор в рецесията от началото на 1990-те години.[16] Средните месечни цени на петрола се повишават от 17 щатски долара за барел през юли до 36 щ.д. за барел през август.[17] Но разделението на страните от ОПЕК, причинено от Ирано-иракската война и иракското нахлуване в Кувейт отбелязва най-ниската точка на сплотеност в организацията.
С успеха на водената от САЩ коалиция срещу иракските сили, опасенията относно доставките в дългосрочен план утихват, а цените започват да спадат драстично. След като цените на петрола спадат до около 15 долара за барел в края на 1990 г., съгласуваната дипломация постига координирано разпределяне на производството на петрол през 1998 г. През 2000 г. венецуелският президент Уго Чавес е домакин на първата среща на ръководителите на страните на ОПЕК от 25 години. През следващите години обаче, атаките от 11 септември срещу Съединените щати, войната в Афганистан, инвазията в Ирак през 2003 г. и последвалата окупация на страната предизвикват скок в цените на петрола до нива, далеч по-високи от тези, които са посочени от ОПЕК като цел. Индонезия се оттегля от организацията, за да защити петролните си интереси.
От средата на 1980-те до септември 2003 г. коригираните спрямо инфлацията цени на барел суров петрол на NYMEX като цяло са под 25 щатски долара. През 2003 г. цената се повишава над 30$, достига 60$ на 11 август 2005 г., а през юли 2008 г. достига до 147,30$.[18] Коментаторите приписват увеличението на цените на много фактори, включително падането на стойността на щатския долар, доклади на Министерството на енергетиката на САЩ и други, показващи спад в петролните резерви,[19][20] притеснения относно петролния пик,[21] напрежението в Близкия изток, както и спекулации с цените на петрола.[22]
За известно време, различни геополитически събития и природни бедствия, косвено свързани с петрола, в краткосрочен план оказват силно въздействие върху цените му на световния пазар – като севернокорейските ракетни изпитания от 2006 г.,[23] конфликта между Израел и Ливан,[24] притесненията за иранските ядрени планове,[25] урагана Катрина[26][27] и различни други фактори.[28]
Терминът „кошница на ОПЕК“ официално е въведен на 1 януари1987 г. Цената в кошницата се определя като средно аритметичния показател на цените на следните видове петрол: Arab Light (Саудитска Арабия), Basra Light (Ирак), Bonny Light (Нигерия), Es Sider (Либия), Girassol (Ангола), Iran Heavy (Иран), Kuwait Export (Кувейт), Merey (Венецуела), Murban (ОАЕ), Oriente (Еквадор), Qatar Marine (Катар), Saharan Blend (Алжир).[29]
Исторически максимум на „кошницата на ОПЕК“ е регистриран на 3 юли 2008 г., на ценова отметка $140,73 за барел.[29][30]
Oriente (Еквадор) е включен в кошницата през март 2008 г. През януари 2009 г. от нея е изваден Minas (Индонезия), а венецуелския BCF 17 е заменен с Merey. Към края на 2011 г. кошницата включва 12 сорта петрол.
Членове
Държавите, членуващи в ОПЕК
Към април 2010 година в организацията членуват 12 държави. Габон и Индонезия в миналото членуват в организацията, но я напускат. Еквадор също напуска ОПЕК, но по-късно възстановява членството си.
Икономическите нужди на държавите членки на ОПЕК често се отразяват на вътрешните политики при производствените квоти на ОПЕК. Различни членки настояват за намаляване на производствените квоти за да се увеличи цената на петрола и по този начин и собствените им приходи.[34] Тези изисквания влизат в конфликт с дългосрочната стратегия на Саудитска Арабия да бъде партньор на икономическите сили в света, като им осигурява постоянни доставки на петрол.[35] Основата на тази политика отчасти е загрижеността на Саудитска Арабия, че скъпия петрол или несигурните доставки ще принуди развитите страни да развиват алтернативни горива. Бившият саудитски министър на петрола шейх Ямани заявява през 1973 г.: „Каменната ера не е свършила, защото сме останали без камъни“.[36]
Един такъв спор за производството настъпва на 10 септември 2008 г., когато саудитските представители излизат от сесия на ОПЕК, в която организацията гласува за намаляване на производството. Въпреки че делегатите на Саудитска Арабия официално одобряват новите квоти, анонимно те заявяват, че няма да ги спазват. „Ню Йорк Таймс“ цитира анонимен делегат на ОПЕК, който казва: „Саудитска Арабия ще отговори на търсенето на пазара. Ще видим какво иска пазара и няма да оставим клиент без петрол. Политиката не се е променила.“.[37]
↑Nick A. Owen, Oliver R. Inderwildi, David A. King. The status of conventional world oil reserves—Hype or cause for concern? // Energy Policy 38 (8). 2010. DOI:10.1016/j.enpol.2010.02.026. с. 4743 – 4749.
1994 soundtrack album by Various artistsStreet FighterSoundtrack album by Various artistsReleasedDecember 6, 1994Recorded1994GenreHip hopLength57:19LabelPriorityProducerAndrew M. Shack (exec.)88 X UnitChage and AskaChris LargeCMTD'MaqE-A-SkiGo YamazatoGraeme RevellJean HebrailJoe QuixxKing TechLaylawMC HammerMr. FreaknastiParisThe Pharcyde Professional ratingsReview scoresSourceRatingAllMusic[1] Street Fighter is the soundtrack to Steven E. de Souza 1994 action film Street Fig...
SampierdarenaStemma ufficiale Panorama di Sampierdarena da Coronata Stato Italia Regione Liguria Provincia Genova Città Genova CircoscrizioneMunicipio II Centro Ovest Codice postale16127, 16149, 16151 Superficie3,07 km² Abitanti43 463 ab. (2017) Densità14 137,07 ab./km² Nome abitantisampierdarenesi Mappa dei quartieri di GenovaMappa dei quartieri di Genova SampierdarenaSampierdarena (Genova) Coordinate: 44°24′46.66″N 8°53′52″E / 44.412961...
Lloyd SherrLahir1956Amerika SerikatPekerjaanPengisi suara Lloyd Sherr adalah seorang pengisi suara dalam kartun. Filmografi Barnyard Cars Referensi Pranala luar Lloyd Sherr di IMDb (dalam bahasa Inggris) Pengawasan otoritas Umum ISNI 1 VIAF 1 2 WorldCat Perpustakaan nasional Amerika Serikat 2 Israel 2 Belanda Artikel bertopik biografi Amerika Serikat ini adalah sebuah rintisan. Anda dapat membantu Wikipedia dengan mengembangkannya.lbs
Pour les articles homonymes, voir Œil (homonymie). Un œil humain. Anatomie externe de l'œil humain. Coupe d'un œil humain. Schéma anatomique de l'œil humain. L'œil humain est l'organe de la vision de l'être humain ; il lui permet de capter la lumière, pour ensuite l'analyser et interagir avec son environnement. L'œil humain permet de distinguer les formes et les couleurs. La science qui étudie l'œil s'appelle l'ophtalmologie. L'un des grands défis de la technologie sera de ...
Predecessor to modern quantum mechanics (1900–1925) Part of a series of articles aboutQuantum mechanics i ℏ d d t | Ψ ⟩ = H ^ | Ψ ⟩ {\displaystyle i\hbar {\frac {d}{dt}}|\Psi \rangle ={\hat {H}}|\Psi \rangle } Schrödinger equation Introduction Glossary History Background Classical mechanics Old quantum theory Bra–ket notation Hamiltonian Interference Fundamentals Complementarity Decoherence Entanglement Energy level Measurement Nonlocality Quantu...
Pour les articles homonymes, voir Graziani. Rodolfo GrazianiFonctionsMinistre de la Défense République Sociale italienne 23 septembre 1943 - 25 avril 1945. Gouverneur Général de la Libye italienne Royaume d'Italie 1er juillet 1940 - 25 mars 1941.BiographieNaissance 11 août 1882Filettino (royaume d'Italie)Décès 11 janvier 1955 (à 72 ans)RomeSépulture AffileNom de naissance Rodolfo GrazianiNationalité italienneAllégeances Royaume d'Italie, République sociale italienneFormation...
American professional wrestler and football player (1929 – 1991) Wilbur SnyderSnyder in 1969Born(1929-09-15)September 15, 1929Santa Monica, California, U.S.DiedDecember 25, 1991(1991-12-25) (aged 62)Pompano Beach, Florida, U.S.Professional wrestling careerRing name(s)Wilbur SnyderCalifornia CometBilled height6 ft 2 in (1.88 m)Billed weight235 lb (107 kg)Billed fromWoodland Hills, CaliforniaTrained byWarren BockwinkelSandor SzaboDebut1953Retired1984 Wilbur Snyde...
تلفزيون الصين المركزي تلفزيون الصين المركزي المقر الجديد معلومات عامة تاريخ التأسيس 2 سبتمبر 1958 البلد الصين المقر الرسمي مقر تلفزيون الصين المركزي الموقع الرسمي الموقع الرسمي (الصينية المبسطة) صفحة فيسبوك cctvcom صفحة تويتر CCTV تعديل مصدري - تعديل ت...
Bandar Udara Interkontinental George BushHouston-IntercontinentalIATA: IAHICAO: KIAHFAA LID: IAHInformasiJenisPublikPemilikKota HoustonPengelolaHouston Airport SystemMelayaniHouston–Sugar Land–BaytownLokasiHouston, Texas, Amerika SerikatMaskapai penghubungUnited AirlinesKetinggian dpl30 mdplSitus webwww.fly2houston.comPetaFAA airport diagramIAHLokasi bandara di TexasLandasan pacu Arah Panjang Permukaan kaki m 15L/33R 12,001 3,658 Beton 15R/33L 9,999 3,048 Beton 9/27 10,000 3,048...
الدوري التونسي لكرة اليد للرجال الموسم 1974-1975 البلد تونس المنظم الجامعة التونسية لكرة اليد النسخة 20 عدد الفرق 12 الفائز الترجي الرياضي التونسي النادي الإفريقي (الثاني) الدوري التونسي لكرة اليد 1973–74 الدوري التونسي لكرة اليد 1975–76 تعديل مصدري - تعديل الدو...
American singer-songwriter (born 1937) Bill AndersonAnderson in 2022BornJames William Anderson III (1937-11-01) November 1, 1937 (age 86)Columbia, South Carolina, U.S.[1]Alma materUniversity of GeorgiaOccupationsSingersongwritertelevision hostYears active1957–presentSpouses Bette Rhodes (m. 1959; div. 1969) Becky (m. 1970; div. 1997)PartnerVickie Salas (2008–2019)...
القانون البيئي الهدف الرئيسي: معالجة التلوث والسيطرة عليهعنت تقييم التأثير البيئي (بالإنجليزية: Environmental impact assessment) هو عملية تقييم الآثار المحتملة (سلبية كانت أم إيجابية) لمشروع مقترح على البيئة الطبيعية.[1][2][3] الهدف من هذه العملية هو إعطاء متخذي القرار وس...
Japanese anime television series KuromukuroPromotional image, which features Kennosuke Tokisada Ouma, Yukina Shirahane and Sophie Noël in the foreground, and the Black Relic in the backgroundクロムクロGenreMecha Anime television seriesDirected byTensai OkamuraProduced byHirotaka KanekoJun FukudaKenji HorikawaMika ShimizuTakayuki NagataniTakema OkamuraToshiyasu HayashiYasushi ŌshimaWritten byRyō HigakiMusic byHiroaki TsutsumiStudioP.A. WorksLicensed byNA: Ponyc...
Tesco supermarket in St Peter's St Peter's is a suburb in the civil parish of St. Peters, in the city of Worcester, in the county of Worcestershire, England. It lies south of the city centre, on the east side of the River Severn, near Junction 7 of the M5 motorway. In the 2011 census, the parish population was recorded as 5,851.[1] Church and parish The parish is named after the Church of St Peter the Great (so named to distinguish it from the chapel of Worcester Castle, St Peter the...
Artikel ini tidak memiliki referensi atau sumber tepercaya sehingga isinya tidak bisa dipastikan. Tolong bantu perbaiki artikel ini dengan menambahkan referensi yang layak. Tulisan tanpa sumber dapat dipertanyakan dan dihapus sewaktu-waktu.Cari sumber: Liga 3 Zona Jawa Barat – berita · surat kabar · buku · cendekiawan · JSTOR Liga 3 Jawa BaratNegara IndonesiaKonfederasiAFCDibentuk2014Jumlah timTBDTingkat pada piramida3 (Seri 1)4 (Seri 2)Promo...
Butch Otter Butch Otter 2009. Idahos guvernör Tid i befattningen1 januari 2007–6 januari 2019 Företrädare Jim Risch Efterträdare Brad Little Född Clement Leroy Otter3 maj 1942 (82 år)Caldwell, Idaho Politiskt parti Republikanska partiet Yrke affärsman Religion katolik Maka Gay Simplot (1964-1992) Lori Easley (2006-) Barn 4 Webbplats gov.idaho.gov Clement Leroy Otter, känd som Butch Otter, född 3 maj 1942 i Caldwell i Idaho, är en amerikansk republikansk politiker oc...
Russian icon representing the Nicene Creed, 17th century Ecumenical creeds is an umbrella term used in Lutheran tradition to refer to three creeds: the Nicene Creed, the Apostles' Creed and the Athanasian Creed. These creeds are also known as the catholic or universal creeds.[1][2] These creeds are accepted by almost all mainstream Christian denominations in the West, including Lutheran, Reformed, Catholic, and Anglican.[1][2][3][4][5] M...
1922 silent film The First WomanDirected byGlen LyonsWritten byGlen LyonsStarringMildred Harris Percy Marmont Lloyd HammondCinematographyAlvin KnechtelProductioncompanyD & M FilmsDistributed byRobertson-Cole Distributing CorporationRelease date April 30, 1922 (1922-04-30) Running time50 minutesCountryUnited StatesLanguagesSilent English intertitles The First Woman is a 1922 American silent drama film directed by Glen Lyons and starring Mildred Harris, Percy Marmont and Lloy...
Long-distance footpath in Somerset, England West Somerset Coast PathWest Somerset Coast Path signLength25 mi (40 km)LocationSomerset, EnglandDesignationUK National TrailTrailheadsMinehead, Steart PeninsulaUseHikingLowest pointSea levelSeasonAll year The West Somerset Coast Path is a long-distance footpath that links the northern end of the South West Coast Path to the River Parrett Trail in Somerset, England, UK.[1] In March 2016 a 58 miles (93 km) stretch of the Englan...
.JPG)
