Оногурите (или в някои източници Унугурите) се споменават много пъти в късно-античните и ранно-средновековни византийски, сирийски и арменски източници, както при Приск, Псевдо-Захариас (в църковната история на Захарий Митиленски), Йорданес, Агатий, Менандер Протектор и Теофилакт Симоката.[3][4] Те установяват дипломатически връзки с Източната Римска империя и предприемат походи на юг от Кавказ срещу колхи, арменци и иранци. Има сведения и за разпространение на християнството сред оногурите, включително за съществуването на оногурска епископия.[5]
Оногурите в Хронологията на преселението на народите
Източници
↑Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht. Die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter. Böhlau, Köln u.a. 2007, S. 73 – 77
↑Samuel Szádeczky-Kardoss: Onoguroi. In: RE Supplementband XII, Sp. 902.
↑Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht. Köln u.a. 2007, S. 73f.
↑Samuel Szádeczky-Kardoss: Onoguroi. In: RE Supplementband XII, Sp. 902.
Sándor Csernus & Klára Korompay, Les Hongrois et l'Europe (Conquête et Intégration). Publications de l'Institut Hongrois de Paris, Paris & Szeged, 1999. ISBN 963-482-394-7.
Jean-Paul Roux, Histoire des Turcs, Deux mille ans du Pacifique à la Méditerranée, Fayard, Paris, 1984. ISBN 2-213-01491-4.