Оливър Сакс

Оливър Сакс
Oliver Wolf Sacks
английски невролог и писател
Роден
Уилисдън, Голям Лондон, Великобритания
Починал
30 август 2015 г. (82 г.)

Религияатеизъм
Националност Великобритания
Медицина
Областневрология
Работил вНюйоркски университет
Колумбийски университет
Университет на Уоруик
Семейство
Съпруганяма

Подпис
Уебсайтwww.oliversacks.com
Оливър Сакс в Общомедия

Оливър Уолф Сакс (на английски: Oliver Wolf Sacks) е английски невролог.

Прави по-голямата част от кариерата си в Съединените щати. Става международно известен със своите книги с истории, основани на опита му с неговите пациенти.

Оливър Сакс (вдясно) заедно с Тобаяс Пикър, американски композитор и пианист, болен от Синдрома на Турет.

Сред най-известните му сборници е „Мъжът, който взе жена си за шапка“ (1985). По „Пробуждания“ (1973) – неговото документално произведение за работата с хора с летаргичния енцефалит, режисьорката Пени Маршал прави едноименния филм с Робърт де Ниро и Робин Уилямс (1990).

Признание и награди

Член е на Американската академия за изкуства и науки (1996), на Нюйоркската академия на науките (1999) и на Кралската лекарска колегия в Лондон.

Сакс е избран за почетен доктор на Джорджтаунския университет (1990),[1] Колежа на Статън Айлънд (1991),[2] Университета Тафтс (1991),[3] Нюйоркския медицински колеж (1991),[2] Колежа по медицина на Университета Дрексъл в Пенсилвания (1992),[2] Колежа Бард (1992),[4] Университета на Кралицата в Кингстън (2001),[5] Галодетския университет във Вашингтон (2005),[6] Оксфордския университет (2005),[7] Понтифическия католически университет на Перу (2006)[8] и Лабораторията Колд спринг харбър в Ню Йорк (2008).

Оксфордският университет го отличава с титлата „почетен доктор по гражданско право“ през юни 2005 г.

През 2008 г. Сакс бива избран за командор на Ордена на Британската империя (CBE) за приносите му към медицината.[9][10]

Носител е на наградата „Люис Томас“ на Рокфеллеровия университет (2001).

Астероидът 84928 Oliversacks, открит през 2003 г., носи неговото име.[11]

Личен живот

По-голямата част от живота си Сакс прекарва в целибат и никога не се жени.[12] За първи път признава своята хомосексуална ориентация в автобиографията си от 2015 г. „On the Move: A Life“[13]. През 2008 г. той се запознава с работещия във вестник „The New York Times“ Билли Хейс и с времето общуването им прераства в интимни отношения. Хейс сам описва отношенията им в книгата си „Insomniac City: New York, Oliver, and Me“[14].

Библиография

Източници

  1. Curriculum Vitae // oliversacks.com. Архивиран от оригинала на 2013-12-29. Посетен на 2020-11-01.
  2. а б в Oliver Sacks, MD, FRCP // Official site. Архивиран от оригинала на 2008-07-13. Посетен на 9 August 2008.
  3. Tufts University Factbook 2006–2007 (abridged) (PDF (4.7 MB)) // Tufts University. с. 127. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 15 August 2008.
  4. Bard College Catalogue 2014–2015 – Honorary Degrees // Bard College. Посетен на 30 August 2015.
  5. Neurologist, peace activist among honorary graduands // Gazette, vol. XXXII, no. 9. Queen's University, 7 May 2001. с. 1, 2. Архивиран от оригинала на 2007-04-15. Посетен на 15 August 2008.
  6. Famed physician delivers Commencement address // Gallaudet University, 1 May 2005. Архивиран от оригинала на 2009-02-08. Посетен на 15 August 2008.
  7. 2005 honorary degrees announced // University of Oxford, 14 February 2005. Архивиран от оригинала на 2007-05-15. Посетен на 15 August 2008.
  8. Doctores honoris causa // Pontificia Universidad Católica del Perú. Посетен на 15 August 2008.
  9. London Gazette, issue 58729, 14 June 2008, p. 25.
  10. Resume // oliversacks.com. Архивиран от оригинала на 2016-07-02. Посетен на 2020-11-01.
  11. Bloom, Julie. Dr. Sacks's Asteroid // The New York Times. 12 September 2008. Посетен на 14 August 2008.
  12. Burkeman, Oliver. Sacks appeal // The Guardian. 10 May 2002. Посетен на 18 August 2008.
  13. Sacks, O. On the Move: A Life. Knopf (2015). ISBN 0385352549
  14. Miller, Laura. The beautiful mind of Oliver Sacks: How his knack for storytelling helped unlock the mysteries of the brain // Salon. 2 May 2015. Посетен на 24 August 2015.

Външни препратки