Знакът № е типографско съкращение на думата номер (или номера̀). Служи за означаване на номера (поредността) на предметите (при условие, че задължително се посочва числената стойност) в редицата от други еднородни предмети. Използва се предимно в текстове на кирилица.

В английската типография номерът се означава със символите n° (т.е. малко латинско „n“ и знакът за градус), Nº, No, No. или no. (американски английски)^[1], или No или no (британски английски), мн. ч. Nos. или nos. (американски английски) или Nos или nos (британски английски)^[2]), също и със знака # (предимно в технически текстове).

В немската типография номерът се означава с буквите Nr.

Във френската типография през 19 век номерът се означавал с № (и в този вид е заимстван от Русия, а оттам по-късно – и от България); днес е прието означението N^o, n^o (N^os и n^oos за множествено число) или No.

В скандинавските езици се използват означенията nr. или nr:.

В български текстове, в случай на ограничени възможности за печат или по други причини знакът за номер (№) често, но съвсем неправилно, се заменя с латинската буква N.

В уникод знакът има код U+2116 и се предоставя по две причини – за използване в текстове на кирилица и за съвместимост с някои азиатски стандарти. В текстове на латиница не се използва. В HTML кодовете са № или №^[3].

В текста знакът „№“ се използва само заедно с отнасящото се към него число, от което се отделя с разстояние, например, № 11.^[4]