Известна е с текстовете, които пише. Музиката ѝ обикновено е причислявана към джаза, но на нея не ѝ харесва това определение, така че за нейното творчество може да се каже още, че съдържа елементи на блус, ритъм енд блус и соул.
На върха на кариерата си е тясно свързана с борбата срещу расизма в Съединените щати. През 1973 година напуска родината си и се заселва отначало в Барбадос, а по-късно във Франция. Като причина за това изтъква именно расизма. Посещава отново Съединените щати за концертно турне едва през 1985 година
Биография
Ранни години
Симон е родена като Юнис Катлин Уеймън в Трайън, щата Северна Каролина, в бедно афроамериканско семейство с 8 деца на 21 февруари 1933 година.[4] Баща ѝ Джон Диван Уеймън (1898 – 1972)[5] се занимава с домашни ремонти, известно време има център за химическо чистене, но често боледува. Майка ѝ Мери Кейт Уеймън (1901 – 2001)[6] е методистка пасторка.
Нина Симон започва да свири на пиано едва 4-годишна. Първата песен, която научава, е „God Be With You, Till We Meet Again“".[7] Първоначално свири в местната църква, а първия си концерт с класическа музика изнася на 12 години. По-късно разказва, че по време на концерта нейните родители, седнали на първия ред, са принудени да се преместят по-назад, за да направят място на бели хора, но тя отказва да свири, докато не ги върнат.[8][9][10] Учителят по музика на Симон създава специален фонд за дарения за нейното обучение,[11] което ѝ дава възможност да учи в частно средно училище за афроамериканци в Ашвил.
