Николай Павлович

Тази статия е за българския художник. За руския император вижте Николай I (Русия).

Николай Павлович
български художник
Автопортрет
Автопортрет

Роден
Починал

Националност България
Учил вАкадемия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Кариера в изкуството
Жанрпортрет
АкадемияАкадемия за изобразителни изкуства във Виена
Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Направлениеживопис
Семейство
БащаХристаки Павлович
Николай Павлович в Общомедия

Николай Христакиев Павлович е български художник, живописец, сценограф, график, художествен критик и театрален деец.

Биография

Произход и образование

Роден е на 9 декември 1835 г. в Свищов. Син е на видния възрожденски деец Христаки Павлович, който остава в историята ни като един от големите просветни дейци на българското Възраждане, и брат на лекаря Димитър Павлович.

Израснал с преводите от гръцки на български език и с изданията на баща си, макар че на тринадесет години Николай остава сирак, той познава силата и значението на историческата памет, която е главна в творчеството му. Като младеж Павлович живее при свои роднини, братя Цанкови в Румъния, които определят за негово бъдеще професията на търговец. Просветени и интелигентни люде, те скоро разбират, че доходната търговска работа не е по душа на младежа и през 1852 г. го изпращат във Виена за предварително обучение в ателието на литографа Анастас Йованович. През есента на същата година Николай Павлович постъпва в художествената академия във Виена, където една година по-късно, както той пише в своята автобиография, получава „матрикул“ – документ за текущите му оценки.

Между 1852 и 1858 г. той учи последователно в две големи европейски художествени академии – Виенската и Мюнхенската.

Документът от неговия архив с оценките за учебната 1853/1854 г. пояснява програмата, по която работят студентите в подготвителния клас, наречен „Maler-Vorbereitungs-Shule“, както и водещите за периода преподаватели. Павлович е посещавал рисуване по антични образци, рисуване по натура, анатомия, теория на перспективата, където има много добър и твърде добър успех, не е започнал да изучава рисуване с бои по натура, няма оценка по предмета рисуване по памет и не е посещавал история на изкуството и история. Документът е подписан от директора на императорската и кралската академия Кристиан Рубен (Christian Ruben) и от професорите Петер Йохан Непомук Гайгер, К. Рьознер, Карл Майер, К. Блаас, Франц Бауер, Антон Ритер фон Пергер, Айтелбергер, Щринк (Pet. Joh. Nep. Geiger, C. Roesner, Carl Mayer, C. Blaas, Franz Bauer, Anton Ritter von Perger, Eitelberger/Eitel Berger, Strink).

В свидетелството от учебната 1854/1855 г. е записано, че през съответната година Павлович е посещавал отново художественото-подготвително училище на Императорската кралска академия. От него личи, че Павлович продължава да рисува по антични образци, по натура, по памет, изучава анатомия, перспектива и история на изкуството. С дисциплините, които посещава, той се справя много добре, като особено ревностно посещава история и история на изкуството, но е занемарил рисуването по памет („Die Gedächtnissproben im Zeihen“) и не е започнал предмета „рисуване с бои от натура“.

Според автобиографията, от лятото на 1855 до есента на 1856 г. художникът работи в парната мелница на роднините си. През 1856 г. той е приет от известния учен д-р Петър Берон, издържан е за негова сметка чрез банката на гърка К. А. Христомано във Виена и през есента на същата година продължава образованието си в Баварската художествена академия в Мюнхен. Документ от април 1857 г., подписан от директора Вилхелм Каулбах (Wilhelm Kaulbach), потвърждава, че през първия семестър на учебната 1856/1857 г. той е завършил техническия и „античния“ клас (за работа с антични образци), което му дава право да се запише като ученик по рисуване, но няма информация да се е записал.

През октомври 1857 г. Павлович подава молба до дирекцията на академията да бъде приет в класа по историческа живопис на станалия професор (1856 г.) проф. Карл Теодор фон Пилоти. Подписва се като ученик на академията и не посочва кой курс е завършил, а отговор на молбата му в архива му няма. Подадената молба по нищо не личи да е била удовлетворена, а от 1858 г. самият професор е в Италия, което означава, че Павлович не е учил при него. Затрудненията на художника през януари 1858 г. личат от съобщението на дружеството „Юнг“, подписано от М. фон Хилц (M. v. Hieltz), с което той е приканен за по-активно участие в художествения му живот. Павлович продължава следването си до август 1858 г. Очевидно е, че не се дипломира, защото подобни факти не са споменати в неговата автобиография, нито в архива му.

През юни 1858 г. Берон съветва Павлович да отиде в Русе и да помоли Хащик да му намери работа в Букурещ. През есента на 1858 г. двамата заминават за Крайова, където в продължение на няколко месеца Павлович прави цветни илюстрации към научните трудове на д-р Берон и по-специално – за „Космобиографически атлас“ и „Метеорологичен атлас“[1]. След това Павлович заминава за Дрезден, за да разгледа галерията, посещава Прага и отива във Виена, където е брат му Димитър Павлович и очаква появяването на д-р Петър Берон от Париж.

Исторически литографии

През 1858 г. Павлович създава литографиите за Метеорологическия и Космобиографическия атласи на д-р Петър Берон, които са публикувани през 1860 г. в Париж.

През 1860 г. той е при големия български патриот и революционер Георги С. Раковски в Белград и създава илюстрации за изданието „Няколко речи за Асен І, великия цар български и сина му Асен ІІ“, издадено в Белград през 1860 г.

От есента на 1860 г. до късната пролет на 1861 г. той живее в Одеса, за да разпространява сред българите първите си исторически литографии, а също така се надява там да открие извори за средновековните български облекла. Има намерение да посети Москва и да покаже своя творба в изложба.

През май 1861 г. по време на бурните събития по църковния въпрос Павлович е в Цариград – населената с будни българи столица на Империята, от които безрезултатно се надява да получи поръчки за работа.

От 1861 г. започва неговата борба за доказване на широка народна основа чрез разпространението на литографиите със сцени от средновековната българска история, които той създава по романа на Александър Велтман „Райна княгиня българска“ и има силно желание да промени характера и облика на иконописта.

Проекти за училище и историческо списание

През 1864 г. той публикува съобщение до редакцията на в. „Съветник“ в Цариград, в което обявява намерението си да създаде училище по живопис в Трявна – сърцето на една от възрожденските художествени школи.

През 1867 г. издава програмния документ на институцията, наречен „Заведение за живопис как да се устрои в България“.

Откриването на отдел за изкуство във вестниците и замисленото от него списание „Български памятник“ е другата задача, която художникът поставя в публичното пространство през 1871 г. в писмо до редактора на сп. „Читалище“ в Цариград.

Отново през 1871 г. Николай Павлович пише обявление до в. „Право“. В него той съобщава програмата на изданието „Български памятник“. Ролята и мястото на списанието имат широки граници – литература, критика, фолклор, етнография, етнология, изкуство, при това да бъде издавано на два езика – български и немски. Не е пропуснат и приложния му характер – да съдържа репродукции, които да бъдат в подходящ вид за украса на домашния интериор.

През 1873 – 1874 г. се води обширна преписка за иконите на църквата в Тулча. Павлович настоява за равни условия – представяне на пробни икони от страна на неговия конкурент Станислав Доспевски. В споровете за изписването на иконите в Тулча, Павлович формулира своите възгледи за естетика. Тя преди всичко е свързана с високо качество на работата, а не в източната или западната художествена система на изобразяване.

Последни години

След Освобождението Павлович не се възползва от връзките си с революционните среди и отказва да вземе участие в управлението на държавата. През 1885 г. Павлович е доброволец в Сръбско-българската война, а през 1889 г. се премества в София, където до края на живота си преподава рисуване в Софийската мъжка гимназия. За този кратък период той става учител на големи имена в българската живопис.[2]

Още в края на 70-те години Николай Павлович не вижда своята реализация като художник и прави постъпки да бъде назначен като училищен инспектор. През 1879 г. той заема тази длъжност благодарение на неговия приятел от родния му град Свищов Димитър Атанасович, чийто брат д-р Георги Атанасович е министър на образованието. На тази длъжност художникът остава до края на живота си през 1894 г.

През 80-те години на 19 век Павлович повече не се връща към многофигурните исторически композиции. Той работи по теми свързани със съвременната българска история като „България, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес“, „Съединението на Северна и Южна България“, българския герб. Тези композиции много бързо стават емблематични и са използвани за широк асортимент предмети за битова употреба като подноси, ковьори, шишета.

През 1886 г. по свой проект построява ателие близо до Докторския паметник.

Николай Павлович умира в София на 13 февруари 1894 година.[2]

Творчество

Първите опити на Николай Павлович като художник са илюстрации към книги на д-р Петър Берон[3]. С парите от тези илюстрации той започва да учи във Виена, специалност „Илюстрации“. През 1858 г., завършва Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописта.[2] По тази причина портретите му имат фотографска точност, но в същото време са пропити с обаянието на хората, което той долавя безпогрешно. Умее да пресъздаде спецификата на всеки характер и това му носи изгодни финансови предложения за работа.

След завръщането си в Свищов Павлович се отдава на различни техники – живопис, графика, литография, театрална сценография и др. Работи върху историческа живопис, иконопис, битови картини и др. Сред работите му са 73 икони за църквата „Света Троица“ в родния му град.[2] Става първият майстор на историческия жанр в България. Чрез историческите си картини успява да буди възхищение, да въздейства на хората и да ги кара да обикнат България още по-силно.

Павлович е оставил и голям брой светски портрети, вкл. автопортрети. Сред нарисуваните образи са тези на племенника му Цветан Радославов, на русенския чорбаджия хаджи Велико Хаджипенчович, на съпругата на Иванчо Хаджипенчович Анастасия, на видни търновски граждани като Стефан Серафиди, Петър Ст. Пипев и Никола Златарски. Рисува и известния портрет на доктор Петър Берон. До края на живота си остава скромен художник и патриот.[2]

От многобройните му опити да получи поръчки за църковна живопис във Велико Търново, 1861 г.; Свищов, 1863, 1866 г.; Цариград, 1866 г.; за църквата „Св. Крал“ в София, 1869 и 1879 г.; Тулча в Румъния, 1872 г.; Одринско, 1872 г., той създава иконите за иконостаса на църквата „Св. Троица“ в Свищов, и в църквите в селата Павел, Свищовско, 1869 г. и Малък извор, Тетевенско, 1875 г.

През 1862 г. създава проект за иконостас на Преображенския манастир.

Павлович издава първата си историческа композиция „Срещата на Райна с братята ѝ в Преслав“ през 1865/66 г., която веднага е преиздадена от Георги Данчов в модерно оборудваното за времето си ателие на арменеца Исариан в цариградския квартал „Пера“.

Николай Павлович е прецизен в издирването на обширен изворов материал за своите исторически платна и литографии. Познава изследванията на руските слависти, средновековни български ръкописи и монети. Темите, над които работи са свързани с преселването на прабългарите, приемането на християнството и събитията след царуването на Симеон. Композициите му са сложни като замисъл, а баталният елемент е силен като внушение.

Същественият въпрос, на който не е намерено обяснение, е за композиционните несъвършенства в неговата живопис. Историческите композиции датират от 1860-те и 1870-те години, когато художникът не е възрастен, за да бъдат отдадени на творческа немощ. Историческите платна страдат от несъвършени пропорции и неточни ракурси. Останалите им стилови особености като маниерност и стафажност са резултат от академичните изисквания в Мюнхенската академия, които той познава, въпреки че според документалния му архив не е изучавал пряко. Но в средата на ХІХ в. с тях е пропит духа на академията в Мюнхен. Той добре познава този разпространен в Германия и в Австро-Унгария съвременен стил, който е широко използван в изобразяването на религиозни и исторически сюжети. Той го използва историческите си композиции като съответстващ на времето и на европейските тенденции. Чрез него той изразява своята съпричастност към средното художествено равнище на изкуството. В същото време изкуството на Балканите не познава друг стил за художествено изразяване в областта на зараждащата се историческа картина. В Гърция и в Сърбия е възприет неокласицизма с характерните за героизиращите композиции романтизъм.

За историята на българското изкуство Павлович е първият художник, който работи по посока на изобразяване на сцени от родната история и е съвсем естествено, той като немски възпитаник да използва разпространения в Германия стил на назареите. Връщайки се в България, той е изпълнен с енергия да осъществява замислите си, подбудени по време на следването.

От огромната му кореспонденция личи, как той предлага своя труд и творчески възможности за работа, която би донесла на него прилично съществуване, а на народа познание за българската история и технически качествено изпълнена иконопис за храмовете.

Признание

През 1911 г., 1922 – 1923 г. и 1939 г. Народният музей в София откупува неговите произведения. През 1922 – 1923 г. в художествения отдел на Народния музей в Пловдив постъпват едни от най-качествените творби на художника. През 1925 г. племенникът на художника подполковник Николай Павлович подарява литографиите от серията „Райна“ за стаята на Николай Павлович в читалище „Алеко Константинов“ в Свищов. През 1940 – 1950 г. останалите в семейството книги, фотографии и лични вещи на художника постъпват в Народния музей в Свищов. През 1952 г. в Софийска градска художествена галерия е организирана първата изложба на художника. През 1950 години Художествената академия в София носи името „Николай Павлович“, а през 1990-те години то е премахнато. През декември 1975 г. е открита втората юбилейна изложба на Николай Павлович. На 20 декември 2005 г. в Националната художествена галерия е открита Юбилейна изложба по случай 170-годишнината от рождението на художника.

Бележки

  1. Христова-Радоева, Весела. Национална художествена галерия, акцент на месец септември 2015 // Архивиран от оригинала на 2016-07-14. Посетен на 15 януари 2016.
  2. а б в г д Стефанов, П., Йером. Едно мнение за творчеството и мирогледа на Николай Павлович – Проблеми на изкуството, 1978, № 4, с. 48 – 52, 62, 21 ил.
  3. АТЛАСИТЕ НА Д-Р ПЕТЪР БЕРОН (И НИКОЛАЙ ПАВЛОВИЧ) // Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. 9 декември 2020. Посетен на 26 май 2021.

Източници

  • Иванова, Бл. Николай Павлович 1835 – 1894. Каталог на основните колекции в България, С., 2006, електронен носител. Включва следните студии: 1) Музейна практика в колекционирането на наследството на Николай Павлович в страната; 2) Архивът на Николай Павлович – връзки с Бесарабия, Украйна и Цариград; 3) Западноевропейският дух като утопия във възгледите и непостигната реалност в творчеството на Николай Павлович; 4) Литографии от възраждането в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Read other articles:

Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada Februari 2023. Artikel ini tidak memiliki referensi atau sumber tepercaya sehingga isinya tidak bisa dipastikan. Tolong bantu perbaiki artikel ini dengan menambahkan referensi yang layak. Tulisan tanpa sumber dapat dipertanyakan dan dihapus sewaktu-waktu.Cari sumber...

 

 

Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada Februari 2023. Edith Bolling Wilson (1872–1961) adalah Ibu Negara Amerika Serikat (1915–1921) dan istri kedua Presiden Woodrow Wilson. Edith Wilson juga dapat merujuk ke: Edith Wilson (penyanyi) (1896–1981), penyanyi blues Amerika Serikat dan pemain vaudeville...

 

 

Polish coat of arms DąbrowskiBattle cryJelita, NagodyAlternative name(s)Panna, Virgo ViolataEarliest mention15th centuryFamilies5 names Czepelin, Dąbrowski, Kremski, Sczupliński, Szczupliński Dąbrowski (Panna, Virgo Violata) is a Polish coat of arms. It was used by several szlachta families. History This section is empty. You can help by adding to it. (July 2010) Blazon Gules a woman habited argent shod, crined and crowned or, holding in each hand and fessewise to her mouth an ancient ho...

العلاقات التنزانية المالطية تنزانيا مالطا   تنزانيا   مالطا تعديل مصدري - تعديل   العلاقات التنزانية المالطية هي العلاقات الثنائية التي تجمع بين تنزانيا ومالطا.[1][2][3][4][5] مقارنة بين البلدين هذه مقارنة عامة ومرجعية للدولتين: وجه المقارنة ت�...

 

 

Carbon diselenide Names IUPAC name Carbon diselenide Systematic IUPAC name Methanediselenone Other names Carbon selenideDiselenoxomethaneMethanediseloneCarbon(IV) selenide Identifiers CAS Number 506-80-9 Y 3D model (JSmol) Interactive image ChemSpider 61481 Y ECHA InfoCard 100.007.323 EC Number 208-054-9 PubChem CID 68174 UNII WD123H448C Y CompTox Dashboard (EPA) DTXSID1060138 InChI InChI=1S/CSe2/c2-1-3 YKey: JNZSJDBNBJWXMZ-UHFFFAOYSA-N YInChI=1/CSe2/c2-1-3Key:&...

 

 

Ulat dari spesies Papilio machaon Ulat kupu-kupu monarch (Danaus plexippus) memakan bungkus biji yang belum terbuka dari tumbuhan Asclepias incarnata Ulat adalah tahap larva dari anggota ordo Lepidoptera (ordo serangga yang terdiri dari kupu-kupu dan ngengat).[1] Seperti kebanyakan penamaan umum, penggunaan istilah ini sebenarnya tidak konsisten, sebab larva lalat gergaji juga sering disebut sebagai ulat.[2][3] Baik larva lepidopteran maupun larva symphytan sama-sama m...

Portal Artikel ini adalah bagian dari ProyekWiki Anime dan Manga, yang bertujuan untuk melengkapi dan mengembangkan artikel bertemakan anime dan manga di Wikipedia. Bila Anda tertarik, Anda dapat menyunting artikel ini dan/atau mengunjungi halaman proyek ini. Artikel ini telah dinilai oleh ProyekWiki Anime dan Manga sebagai rintisan bertopik anime dan manga.

 

 

Mosaic by Raphael This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Creation of the World Raphael – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (January 2017) (Learn how and when to remove this message) Creation of the WorldArtistRaphaelYear1516TypeMosaicsLocationChigi Chapel, Rome Creation of the World i...

 

 

Kejuaraan DuniaFormula Satu FIA 1994 Juara Dunia Pembalap: Michael Schumacher Juara Dunia Konstruktor: Williams-Renault Sebelum: 1993 Sesudah: 1995 Balapan menurut negaraBalapan menurut musimSeri pendukung: Piala Super Porsche Michael Schumacher (foto tahun 2012) keluar sebagai juara dunia pembalap F1 musim 1994. Damon Hill (foto tahun 1995) menjadi runner-up dengan satu poin, dengan membalap untuk tim Williams. Gerhard Berger (foto tahun 1991) dari tim Scuderia Ferrari menyelesaikan musim i...

Carelia SettentrionaleregionePohjois-Karjalan maakunta LocalizzazioneStato Finlandia AmministrazioneCapoluogo Joensuu Direttore regionalePentti Hyttinen TerritorioCoordinatedel capoluogo62°36′03.56″N 29°45′48.78″E / 62.60099°N 29.76355°E62.60099; 29.76355 (Carelia Settentrionale)Coordinate: 62°36′03.56″N 29°45′48.78″E / 62.60099°N 29.76355°E62.60099; 29.76355 (Carelia Settentrionale) Superficie22 903,22 km² Abitanti162&#...

 

 

此条目序言章节没有充分总结全文内容要点。 (2019年3月21日)请考虑扩充序言,清晰概述条目所有重點。请在条目的讨论页讨论此问题。 哈萨克斯坦總統哈薩克總統旗現任Қасым-Жомарт Кемелұлы Тоқаев卡瑟姆若马尔特·托卡耶夫自2019年3月20日在任任期7年首任努尔苏丹·纳扎尔巴耶夫设立1990年4月24日(哈薩克蘇維埃社會主義共和國總統) 哈萨克斯坦 哈萨克斯坦政府...

 

 

12th edition of the Pan American Games XII Pan American GamesHostMar del Plata, ArgentinaNations42Athletes5,144Events309 in 34 sportsOpeningMarch 12ClosingMarch 26Opened byPresident Carlos MenemCauldron lighterNora VegaMain venueEstadio José María Minella← 1991 Havana1999 Winnipeg → The 1995 Pan American Games were held in Mar del Plata, Argentina, from 12 to 26 March 1995. After 44 years, this was the Pan American Games' first return to the country that hosted the fir...

Government body of El Salvador Legislative Assembly of the Republic of El Salvador Asamblea Legislativa de la República de El SalvadorXIV Legislative AssemblyTypeTypeUnicameral HistoryFounded1824[1]New session started1 May 2024LeadershipPresidentErnesto Castro (Nuevas Ideas) since 1 May 2021 First Vice PresidentSuecy Callejas (Nuevas Ideas) since 1 May 2021 Second Vice PresidentRodrigo Ayala (Nuevas Ideas) since 1 May 2021 StructureSeats60 deputiesPolitical groupsGovernme...

 

 

Ancient name for the island of Great Britain This article is about the archaic name for Britain. For other uses, see Albion (disambiguation). The White Cliffs of Dover may have given rise to the name Albion. Albion is an alternative name for Great Britain. The oldest attestation of the toponym comes from the Greek language. It is sometimes used poetically and generally to refer to the island, but is less common than Britain today. The name for Scotland in most of the Celtic languages is relat...

 

 

Ethnic group Filipinos in IsraelLanguagesEnglish, Hebrew, Tagalog, Cebuano, other languages of the PhilippinesReligionChristianity (predominantly Roman Catholicism), Islam (predominantly Sunni)Related ethnic groupsFilipino people, Overseas Filipinos Filipinos in Israel constitute one of the largest groups of immigrant workers in Israel. Israel is home to a population of almost 300,000 foreign workers, of which 30,000 to 50,000 are Filipinos.[1] Demographics Lispeth Francisco, caregive...

Questa voce o sezione sugli argomenti veicoli militari e seconda guerra mondiale non cita le fonti necessarie o quelle presenti sono insufficienti. Puoi migliorare questa voce aggiungendo citazioni da fonti attendibili secondo le linee guida sull'uso delle fonti. Segui i suggerimenti dei progetti di riferimento 1, 2. M26 PershingDescrizioneTipoCarro armato medio Equipaggio5 Utilizzatore principale Stati Uniti Altri utilizzatori Italia Francia Belgio Corea d...

 

 

Christian university in Grayson, Kentucky Kentucky Christian UniversityFormer namesChristian Normal Institute (1919–1944)Kentucky Christian College (1944–2004)TypePrivate universityEstablished1919Religious affiliationChristian churches and churches of ChristPresidentTerry AllcornStudents500[1]LocationGrayson, Kentucky, United States38°20′28″N 82°56′49″W / 38.341°N 82.947°W / 38.341; -82.947Colors   Red & BlackSporting affiliationsN...

 

 

سبرينغ كريك     الإحداثيات 40°44′48″N 115°35′34″W / 40.746595°N 115.592761°W / 40.746595; -115.592761   [1] تقسيم إداري  البلد الولايات المتحدة[2]  التقسيم الأعلى مقاطعة إلكو  خصائص جغرافية  المساحة 152.38338 كيلومتر مربع152.383202 كيلومتر مربع (1 أبريل 2010)[3]  ارتفاع ...

Former leader of the Italian Communist Party (1893–1964) Palmiro TogliattiGeneral Secretary of theItalian Communist PartyIn officeMay 1938 – August 1964Preceded byRuggero GriecoSucceeded byLuigi LongoIn officeNovember 1926 – January 1934Preceded byAntonio GramsciSucceeded byRuggero GriecoMinister of Grace and JusticeIn office21 June 1945 – 1 July 1946Prime MinisterAlcide De GasperiPreceded byUmberto TupiniSucceeded byFausto GulloDeputy Prime Minister of Ital...

 

 

Colombian footballer (born 1960) In this Spanish name, the first or paternal surname is García and the second or maternal family name is Vega. Alexis García García in 2014Personal informationFull name Alexis Enrique García VegaDate of birth (1960-07-21) 21 July 1960 (age 64)Place of birth Quibdó, ColombiaHeight 1.71 m (5 ft 7 in)Position(s) Central midfielderTeam informationCurrent team La Equidad (manager)Senior career*Years Team Apps (Gls)1980–1985 Once Ca...