|
Неготин
![]() Тази статия е за град Неготин в Сърбия. За град Неготино в Северна Македония, наричан понякога Неготин, вижте Неготино.
Нѐготин (на сръбски: Неготин или Negotin) е град в Сърбия, разположен близо до границата с България. Неготин е главен град на областта Неготинска Крайна, част от Тимошко. Населението на града е 17 762 души (2002), от които значителен брой власи.
История
Неготин е основан от Осман Пазвантоглу като крепост. През 1810 година след въстание попада в ръцете на българския войвода Хайдут Велко, който по-късно е убит в самия град. През 1833 година влиза в пределите на Сърбия.[1]
През 1873 година функционира българско читалище в града, подпомагано от Видинското читалище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Неготин е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
По време на Първата световна война (1915 – 1918) от 10 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 6500 души.[1] Край града са погребани 85 български войници и офицери от Първата световна война.[4]
Личности
- Родени в Неготин
 Йован Атанацкович (1848 – 1921), сръбски военен, генерал, военен министър Михаил Бошнаков (1853 – 1939), български опълченец- Стеван Стоянович Мокраняц (1856 – 1914), сръбски композитор
- Тодор Стефанов Йовчев (1891 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина, загинал в Боя при Шаркьой на 26 януари 1913 година[5]
 Миодраг Коядинович (1961 - ), сръбско-канадски писател- Драгиша Стоядинович (1886 - 1968), сръбски революционер, офицер и политик
- Йелена Томашевич (1983 - ), сръбска певица
- Тома Тосич, български опълченец, на 28 април 1877 година постъпва в III рота на I дружина, напуска на 28 септември 1877 година[6]
 Чучук Стана (~1795 — 1849), сръбска хайдутка, героиня от епическа поезия
- Починали в Неготин
Бележки
- ↑ а б Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 30
- ↑ Кондарев, Никола. Народните читалища в България, Том I. София, ОФ, 1972. с. 266.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 323 и 865.
- ↑ Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 323.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 205.
|
|
