Премества се през 1884 г. със семейството си в Белград. Завършва Висшето девическо училище в Белград през 1891 година. През 1892 година държи изпит за преподавател по рисуване в средни училища и става ученик в ателието на Джордже Кръстич. През 1896 – 1897 година следва в школата на Цирил Кутлик. От 1898 година следва в Мюнхен в ателието на словенецаАнтон Ажбе.
През 1900 година прави своята първа самостоятелна изложба в Белград. През 1901 г. започва работа в ателието на Юлиус Екстер в Мюнхен.
На 26 август 1903 година, заедно с Делфа Иванич и Милица Добри, основава хуманитарно дружество „Кръг на сръбските жени“ (на сръбски: „Коло српских сестара“).[1] Дружеството възниква като реакция на погрома върху християните (бел.ред.: българите в Македония) от (както са смятали тогава) Стара Сърбия след Илинденското въстание. Надежда даже отива в Македония с Милица Добри, за да раздава хуманитарна помощ, събрана от дружеството.
С нея, под прикритието на придружител, ходи и Воислав Танкосич, работещ за разпространяването на сръбската пропаганда в Македония. Надежда пренася впечатленията си от това опасно пътуване в драмата „Войвода Мицко Поречки“, в която главен герой е войводата Мицко Кръстев. Драмата не е публикувана пожизнено. От 1904 година се занимава с организирането на Първата югославска художествена изложба, основаването на художествено сдружение „Лада“ и Първия югославски художествен пленер в Сичево, Пиротско, 1905). Занимавала се е и с художествена критика.
До 1912 година представя множество изложби: Изложбите на Лада, Изложбите на югославския пленер 1907 г.; Изложба на сръбското художествено сдружение 1908 г.; Втора самостоятелна изложба в Любляна през 1910 г.; на Есенния салон в Париж и в Загрев в рамките на групата Медулич; през 1911 година е на сръбския павилион на Международната изложба в Рим.
През 1912 г. открива художествена школа в Белград и участва на четвъртата югославска изложба.
По време на Балканската война участва като доброволец-сестра в полева болница на фронта. Отново е доброволец и в следващите войни през 1913 и 1914 година. Умира във Валево, от тифус, по време на длъжността си доброволец в полевата болница.
Интересни факти
Н. Петрович върху банкнота от 200 сръбски динара
Образът на художничката е част от графичния дизайн на банкнотите от 200 сръбски динара, която номинация е посветена в нейна чест. За първи път при сръбските банкноти е изобразена известна жена.
Художествено творчество
Живописта на Надежда Петрович, нареждана сред най-значимите сръбски художници от началото на 20 век, въвежда сръбското изкуство в руслото на съвременното европейско изкуство по това време. Благодарение на духа ѝ, който се стреми към модерния свят, и щастливите обстоятелства да се образова в художествените центрове на Европа, нейната живопис следва европейския експресионизъм, приближавайки се понякога и до, неутвърдило се по онова време, абстрактно изкуство.
В най-добрите и творби доминират огромните повърхнини, нейният любим червен и неговият допълнителен зелен цвят.
На някои творби се срещат и фовистичният лилав цвят, синьо и черно. Рисува основно портрети и пейзаж, като под влиянието на нейния патриотичен дух често избира теми от сръбската национална история и прави портрети на хора от, смятащите ги тогава за, сръбски предели.
Като цяло творчеството ѝ е доста изразително, излъчва сила и храброст на единствената жена – живописец, по това време, от Балканите. Обучението и в Мюнхен, пътуванията до Париж и Италия, както и постоянните завръщания в традиционно настроената Сърбия, оставят следа върху платната ѝ, така че нейното творчество може да бъде разделено на периоди.
Първият мюнхенски период – по време на обучението ѝ в школата на словенския живописец Антон Ажбе (Баварец, копие на стари майстори)
Втори мюнхенски период – работейки в ателието на Юлиус Екстра, един от основателите на мюнхенския сецесион (Баварец с шапка, Воденица, Иберзе, Борова гора, Чамова гора, Акт в гръб)
