Мъртвото вълнение е поредица от механични вълни в океан, море или езеро, които се разпространяват по повърхността на водата и не са образувани в резултат на непосредствената дейност на местни ветрове, а на по-далечни климатични системи[1]. Това е основната разлика между ветрова вълна с местен произход, която все още се намира под влиянието на механизмите, които са я създали, като например ветровите вълнички образувани в локва, и мъртвата вълна. Като цяло, мъртвото вълнение е съставено от вятърни вълни, съвсем незасегнати или слабо засегнати от местния вятър.
Мъртвото вълнение често има голяма дължина на вълната, но това зависи от размера, силата и продължителността на климатичната система, от която произхожда, и от размера на водното тяло. Например дължината на вълните рядко надвишава 150 м в Средиземно море. Дължини на вълната над 700 м възникват като резултат от най-силните бури.
Образуване на мъртвото вълнение
По-голямата част от големите вълни, които се разбиват на брега на океана са резултат от действието на отдалечени климатични системи над океана. Пет фактора влияят върху формирането на вятърни вълни[2], които се превръщат в мъртво вълнение:
Скорост на вятъра
Непрекъснатото разстояние в открити води, над което духа вятърът, без съществена промяна на посоката (на английски: fetch)
Период на вълната (интервал от време между пристигането на последователните била в стационарна точка)
посоката на разпространение на вълната
Загуба на енергия на мъртвото вълнение
Загубата на енергия е много по-силна при къси вълни, което обяснява защо мъртвото вълнение от далечни бури е с голяма дължина на вълната. Загубата на енергия при вълни с периоди от повече от 13 секунди е много слаба, но все пак значителни при разстояния сравними с мащаба на Тихия океан.[3]
Разсейване на мъртвото вълнение и образуване на вълнови групи
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.