Музикалният съпровод (акомпанимѐнт) е съпровод на гла­в­на­та пар­тия или ме­ло­дия на во­кал­но или ин­с­т­ру­мен­тал­но про­и­з­ве­де­ние^[1]. Разговорно се нарича „акомпаниране“.

Бива:

• инструментален съпровод – с музикален инструмент, изпълнено от солист (пианист, виолончелист и т.н.) или ансамбъл (симфоничен оркестър, квартет, банд, ритъм секция или др.)
• вокален съпровод – с глас, изпълнено от солист (напр. беквокал) или ансамбъл (напр. хор).

Импровизиран акомпанимент се нарича съпровод, който се съчинява при изпълнението.

Съществуват три типа клавирен акомпанимент:

• Изпълнение на клавири, наподобяващи оркестровата звучност – извлечения от партитури на акомпанираща оркестрова партия при изпълнение на солови концерти, пиеси или арии и вокални ансамбли;
• Изпълнение на кантилени, танци и виртуозни пиеси, арии и песни, при които акомпаниментът е второстепенна, хармонична и ритмична основа;
• Изпълнение на пиеси, които изявяват техническите и звукови възможности и на двата инструмента (солиращ инструмент или глас и акомпаниращото пиано).

По-известни музикални форми характеризиращи се с или без съпровод^[2]:

• А капела – хорът пее сам, без инструментален съпровод.
• Ария – основна оперна форма, която се изпълнява от солист със съпровод на оркестър.
• Песен – кратка музикална композиция, написана за един или няколко гласа без съпровод или в съпровод на музикални инструменти.
• Речитатив – бива:
  • secco – „сух“ (без музикален съпровод или само в съпровод на басо континуо)
  • accompagnato – „с акомпанимент“ (с оркестър, нарича се още obbligato или strumentato)

Българската школа в музикалния съпровод е създадена в началото на 20 в. на базата на европейските клавирни традиции, а по-късно се развива под културните влияния на руската клавирна школа. През 60-те години на 20 в. в Българската държавна консерватория се създава дисциплината „клавирен съпровод“ в бакалавърския цикъл на обучение, а по-късно се сформира и отделна катедра „клавирен съпровод“^[3].