PROFILPELAJAR.COM

Moloko (Молоко)
	Moloko (Молоко)
	Рошийн Мърфи (26.08.2007)
Информация
От	Шефилд, Великобритания
Стил	Електропоп; Трип-хоп; Електроника;
Инструменти	Група;
Активност	1995 – 2004
Музикален издател	Echo Records
Уебсайт	Официална страница Страница в IMDb
Бивши членове	Рошийн Мърфи; Марк Брайдън;

„Молоко“ (на английски: Moloko, məˈloʊkoʊ/) e електропоп/трип-хоп дуо от Шефилд, Англия, с членове Ройшийн Мърфи и Марк Брайдън.

Име на групата

Името на групата е вдъхновено от романа „Портокал с часовников механизъм“ на Антъни Бърджес, където „moloko“ е част от жаргонен език, смесица между руски и английски, и в действителност означава мляко на руски. Всъщност в романа „moloko“ е нищо повече от името на млечна напитка, която Алекс и другарите му консумират смесена с наркотици. (Друга група от Шефилд Heaven 17 също заема името си от романа, когато се сформират 1980).

История

Мърфи е родена в Арклоу, Ирландия и до създаването на групата няма никакъв професионален опит като певица. Брайдън от своя страна има богата история в сферата на танцувалната музика като ремиксатор и член на поп/хаус проектите House Arrest и Cloud 9. Те се запознават на парти в Шефилд, когато Мърфи отива при Брайдън заговаряйки го с думите „Харесваш ли прилепналият ми пуловер? Виж колко ми отива!“ („Do you like my tight sweater? See how it fits my body!“). По-късно първото изречение ще се превърне в името на техния дебютен албум, записан докато те започват да имат интимни отношения.

Първите им два албума „Do You Like My Tight Sweater“ и „I Am Not a Doctor“ привличат вниманието на мнозина от некомерсиалната денс сцена. Moloko стават известни с песента си „Sing It Back“, от албума „I Am Not a Doctor“, която е ремиксирана от хаус продуцента Борис Длугош. Песента се оказва изключителен хит в Ибиса и точно ремиксираната версия стига чак до топ 5 в британската класация за сингли, подпомогната и от заинтригуващо психиделично видео, в което Мърфи носи къса металикова рокля и шапка. Впоследствие „Sing It Back“ е включена в 110 различни музикални компилации.

2000 Moloko тръгват на турне като цяла група, включвайки перкусиониста Пол Слоули, кийбордиста Еди Стивънс и китариста Дейв Куук.

Групата има успех в класациите с „The Time Is Now“, първият сингъл от третия им албум „Things to Make and Do“. Този албум разчита по-малко на електронните бийтове и повече на естествените инструменти.

Мърфи и Брайдън приключват интимната си връзка през 2001 година. След раздялата си, те записват и издават още един албум Statues. Този албум продължава задълбочаването им в традиционната инструменталистика, използвайки също така и множество електронни елементи от по-ранните им издания. Общата тематика на албума отразява раздялата на членовете на дуото: всички текстове са за проблемни връзки или раздели.

2004 Молоко издават и лайв DVD „11 000 Clicks“, записано в Brixton Academy, и съдържащо едни от най-известните им песни, сред които „Indigo“, „Sing It Back“ и „The Time Is Now“.

След като приключват с турнето в подкрепа на албума „Statues“, Moloko се разделят и Мърфи започва своята соло кариера. Въпреки това, 2006 Мърфи и Брайдън, заедно с китариста на групата Куук, свирят някои от най-добрите им песни за акустично радио предаване, част от кампанията по популяризирането на бест албума „Catalogue“. Въпреки че и двамата активно се занимават със самостоятелни проекти и са заявили, че нямат никакви планове свързани с Moloko, Мърфи все пак винаги отбелязва, че групата не се е разпаднала, а е просто в почивка с неустановена продължителност, и тя самата не е заинтересована този проект да се „погребе“.

Рошийн Мърфи е с два соло студийни албума зад гърба си, а Марк Бъртън се занимава с редица по-малко проекти в собственото си студио.