Михалци е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.
География
Село Михалци се намира в Дунавската равнина между реките Росица и Негованка.
История
Според легендата, селото е основано в средата на XV век.[2] За основател на селото се смята Михал бей Михалооглу, който е наследник от рода на Гаази Али Фируз бей. В землището на селото се е намирало село Чугаревец. Един от първите свещеници в селото е поп Станю Георгиев, който е обслужвал литургии на открито. Първото килийно училище е основано през 1816 година. Изграждането на първата църква в Михалци започва през 1833 г. Три години по-късно храмът е осветен и е наречен Православен храм „Успение Богородично“. През 1845 г. селото е посетено от Петко Рачов Славейков, който се опитва да убеди михалчани да го наемат като учител срещу годишно възнаграждение от 1000 гроша и храна, но въпреки че селото не разполага с подготвен учител, местният чорбаджия отхвърля предложението, изтъквайки поисканото възнаграждение като прекалено високо.[3] През 1870 г. е основано читалище „Съединение“. През 1873 г. в Михалци започва работа класен учител на годишна заплата 6000 гроша. За това високо за времето си възнаграждение в селото се установява търновчанинът Тодор Лука Лефтеров – един от петимата млади българи, завършили преди Освобождението висше образование във Великобритания. Младият, едва двадесетгодишен учител се заема с обновяването на учебния процес, с организацията на театралното и читалищното дело, с общинските инициативи и комитетските дела в селото и бързо се превръща в духовен стожер на Михалци.[3] Убит е на 8 май 1876 г. при Дряновски манастир, където е разбита четата на поп Харитон, към която по време на Априлското въстание се присъединява и Лефтеров.[3] В негов чест през учебната 1926/1927 г. по решение на учителския съвет прогимназията се именува „Тодор Л. Лефтеров“. На 1 декември 1934 г. прогимназията се преобразува в основно училище. В училището се обучават ученици от околните села: Мусина, Русаля и Стамболово. В селото се основава ОТКЗС „Комуна“ през 1958 г.
Население
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
757 |
100,00
|
| Българи |
651 |
85,99
|
| Турци |
32 |
4,22
|
| Цигани |
8 |
1,05
|
| Други |
3 |
0,39
|
| Не се самоопределят |
0 |
0,00
|
| Неотговорили |
63 |
8,32
|
Културни и природни забележителности
- Родната къща на Михал Бей.
- Църквата „Успение Богородично“ – през 2018 г. е обявена за паметник на културата с национално значение.[5]
- Килийно училище
Спорт
- ФК „Светкавица“ участва във „Б“ ОФГ Велико Търново – север.
Редовни събития
Всяка година в последната събота от август месец се провежда селския сбор.
07.12. – празникът на с. Михалци
Галерия
Личности
- Дионисий Михалски – архимандрит и революционер
- Стефан Трифонов – свещеник и революционер
- Тодор Лука Лефтеров (1852 – 1876) – учител и революционер
- Петко Кунин (1900 – 1978) – политик от БКП
- Антон Антонов (Михал Бей)
- Георги Калпакчиев (1928 – 2020), български офицер, генерал-майор
Литература
- „Животът на един михалчанин“ от Михал Бей
Литература
- Кунин, Петко; Владков, Нейко Хр. (1971). Село Михалци през вековете. С.: ОФ
- Стефанов, Павел, архим (2003). Архимандрит Дионисий Михалски – пратеник на Търновския революционен комитет в Сърбия през 1873 г.. – Юбилеен сборник в чест на проф. Йордан Йорданов. Доклади и научни съобщения от Седмите музейни четения „Човекът в миналото“ на Регионален исторически музей Велико Търново, 20 – 21 май 2003 г. Ред. Хр. Харитонов. Велико Търново, 36 – 39
- Бонева, Вера (2004). От Манчестър до Михалци: Даскал Тодор Лука Лефтеров. – Исторически преглед (5 – 4/2004), 343 – 360
- Чорбаджиев, Николай (2003). Поп Стефан Трифонов (1831 – 1876). – Исторически преглед (1 – 2/2003), 205 – 215
- Чорбаджиев, Николай (2011). Бяла Черква и Михалци – заедно в борбата за свобода. – Родознание. Genealogia (3 – 4/2011)
Източници
