Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години върхът стана достъпен за планински туризъм. Поради това подстъпите към него, както и целият район, са запазили в голяма степен своята девственост.
От българска страна върхът се изкачва най-често от две места.
Село Чупрене
От Чупрене има два възможни подхода. С високопроходим автомобил по река Чупренска може да се достигне по 17 км почвен път през Дивечовъдното стопанство до хижа „Горски рай“ (1450 m). Пеша е по-удобно да се мине по река Манастирка и една от двете екопътеки – „Бекинска шобърка“ или „Мартинов камък“. Оттук разстоянието до хижа „Горски рай“ е малко над 9 км.
От хижата има маркирана пътека, която, минавайки през Биосферен резерват „Чупрене“, излиза на главното било на седловината между връх Реплянска църква (1969 m) и връх Остра чука (1967 m). Оттук на югоизток през върховете Остра чука и Оба (2033 m) се достига до седловината, под която извират реките Лом и Тимок при гранична пирамида 336 (1780 m). Следва изкачване по северозападния склон на връх Миджур, който се достига след около час.
Преходът от хижа „Горски рай“ дотук отнема средно 4,30ч и е по-дълъг от варианта през село Горни Лом, но по-лек.
Село Горни Лом
На 7 km от Горни Лом, от които първите 2 са асфалтирани, е разположена хижа „Горни Лом“ (840 m). Сградата е бивша гранична застава. Действащата хижа е „Миджур“, разположена малко по-нагоре. След още 2 – 3 km свършва почвеният път и започва същинската пътека.
Следва около 2 – 3 часа стръмно изкачване до седловината между върховете Оба и Миджур, на която е разположена гранична пирамида 336. Тук пътеката се слива с тази от село Чупрене.
Този вариант е по-кратък, но съответно и по-стръмен.