Менади (от старогръцки: μαινάδες – „беснеещи“) – жените от кортежа на бог Дионис.
Менадите, наричани от римляните „вакханки“, са изобразявани като жени, които тичат след Дионис с развети коси, полуголи, държат в ръка тирс и проглушават гори и планини с викове. Според преданието те разкъсали Орфей, за да го накажат за неговото презрение към тях. Според друга версия, причина за гнева им бил отказът на Орфей да признае култа към Дионис и увлечението му по култа към Аполон.
Дионис не им простил това и ги превърнал в дървета.
-
„Вакханка“ – картина от Уилям Адолф Бугеро, 1894 г.
-
Пръстен с изображение на менада, Гърция, III–II век пр. Хр.
-
Танцуваща менада
-
Римско копие на танцуваща менада, около 425-400 г. пр. Хр.
-
Римска
фреска от
Помпей, I век
-
Бягаща менада с
тирс в едната ръка и
пантера в другата; античен
киликс, изпълнен в стила на вазовата живопис на бял фон.
-
Фреска от Помпей
-
Събиране на реколтата от
сатири и менади (VI в. пр. Хр.)
В изкуството