Меден дихидроксид е химично съединение с молекулна формула Cu(OH)₂. Прясно утаеният меден дихидроксид се използва за доказване на полипептидна верига (белтъците) и поливалентни алкохоли (глицерол, глюкоза, фруктоза, захароза и други). При доказване на белтъците, се получава виолетова оцветяване на медно-натриево комплексно съединение (Бюретова реакция). А при доказване на поливалентните алкохоли, разтворът се оцветява в мастиленосин цвят. Амонячният разтвор на Cu(OH)₂, се нарича Швайцеров реактив (Cu(OH)₂ + 4NH₃ → [Cu(NH₃)₄](OH)₂) и служи за доказване на целулозата, като я разтваря.

Медният дихидроксид е нетрайно съединение. При загряване той се разлага, като образува черен меден оксид.

Cu(OH)₂^t°→ CuO + H₂O

Медният дихидроксид е практически неразтворим във вода.^[1][2]

Медният дихидроксид се получава от меден сулфат (CuSO₄) и натриева основа (NaOH):

CuSO₄ + 2NaOH → Cu(OH)₂↓ + Na₂SO₄

CuSO₄ + 2KOH → Cu(OH)₂↓ + K₂SO₄

• Електролиза:

Cu(OH)2 → Cu⁺ + 2OH^-

Медният дихидроксид, се дисоциира на медни положителни йони (катиони) и хидорксидни отрицателни йони (аниони).

• разтваря се в киселини:

Cu(OH)₂ + 2HCl → CuCl₂ + 2H₂O

Cu(OH)₂ + H₂SO₄ → CuSO₄ + 2H₂O

• взаимодействие с концентрирани алкални основи:

Cu(OH)₂ + 2KOH → K₂[Cu(OH)₄] хидроксомед (II)