Марио Загало (на португалски: Mário Jorge Lobo Zagallo) е бразилскифутболист и треньор. Той е първият световен шампион по футбол, който е печелил титлата и като състезател, и като наставник на националния си отбор.[1] Държи рекорда за най-много световни титли общо, като има две като футболист (1958, 1962), една като треньор (1970) и една като координатор на националните отбори (1994).[2]
По време на кариерата си на терена играе като ляво крило и е част от златния състав на „Селесао“ със звезди като Пеле, Гаринча, Вава, Диди. Като треньор освен в родината си работи и в Азия, където печели Купата на Азия със Саудитска Арабия и класира тима на ОАЕ на Световното първенство през 1990 г.
През 1992 г. е награден с Почетен медал от ФИФА. През 2013 г. е класиран на 9-то място в класацията на World Soccer за най-велики мениджъри на всички времена.[3]
Клубна кариера
Загало в Ботафого.
Започва кариерата си в Америка (Рио де Жанейро) през 1948 г. През 1950 г. преминава във Фламенго. Част е от тима на „червено-черните“, който печели три поредни титли на Кампеонато Кариока (1953, 1954, 1955). През 1955 г. отборът печели междуградската купа Рио – Сао Пауло. Тъй като по това време няма държавно първенство, Фламенго участва редовно в различни приятелски турнири освен в града, и в Перу, Аржентина и Израел. Общо във всички турнири записва 205 мача, в които е вкарал 29 гола.[4]
През 1958 г. Фламенго изпитва финансови проблеми и продава Загало въпреки желанието на футболиста. Марио става част от Ботафого, тъй като съпругата му е преподавател и ще изгуби работата си при преместване в друг град. Заедно с Гаринча, Диди и Нилтон Сантос Загало става важна част от тима и печели Кампеонато Кариока през 1961 и 1962 г., както и Купата на шампионите Рио – Сао Пауло през 1961 г. и междуградския турнир Рио – Сао Пауло през 1962 и 1964 г.
Национален отбор
Повикан е в националния отбор в навечерието на Световното първенство в Швеция през 1958 г. Треньорът Висенте Феола се възползва от поливалентността на Загало и способността му да върши много работа в защита. Така схемата от 4-2-4 прелива в 4-3-3, като Марио се смества в средата и помага на халфовете Диди и Зито.[5] Загало вкарва първия си гол за Бразилия във финала на шампионата, спечелен с 5:2 срещу Швеция.
На следващата година е в състава за Копа Америка, където Бразилия завършва на второ място. Отново е в състава на Селесао за Световно първенство през 1962 г., като вкарва гол при успеха над Мексико с 2:0 в групите. Бразилия печели втората си световна титла на шампионата в Чили.
Освен това с Бразилия Загало е носител на Атлантическата купа (1960) и трофеите "Бернардо О'Хигинс (1959, 1961) и „Освалдо Круз“ (1958, 1961, 1962).
Треньорска кариера
Загало през 1994 г.
Веднага след края на кариерата си става треньор на Ботафого. Извежда тима до титла на Бразилия през 1968 г. както и до две щатски титли. Общо води Ботафого в 4 периода, а освен това на три пъти е начело на Фламенго и в още два периода води Васко да Гама.
Води националния отбор през периода 1967 – 1968 и се завръща начело на „Селесао“ през 1970 г. Треньор е на тима, спечелил световна титла на шампионата в Мексико, като налага схемата 4-2-4. Така става вторият най-млад наставник световен шампион, като по това време е на 38 години.
Между 1976 и 1978 г. е начело на Кувейт и с тима достига финал на Купата на Азия в Иран през 1976 г. В Азия е още бил начело на Ал Хилал, с който става шампион на Саудитска Арабия. Между 1981 и 1984 г. е треньор на националния тим на „саудитите“. Води Обединените арабски емирства в квалификациите за Мондиал 1990 и класира тима, но в навечерието на турнира е заменен от Карлос Алберто Парейра.
От 1991 до 1994 г. е координатор на националните отбори на Бразилия. Като част от щаба на Карлос Алберто Парейра печели световната титла през 1994 г., а след това застава за трети път начело на „Селесао“. През 1997 г. печели Копа Америка и Купата на Конфедерациите, поради което е избран за най-добър треньор на национални отбори за годината.[6] Води Бразилия на Световното първенство през 1998 г., където тимът губи финала от домакина Франция.
