Манакиновите достигат размери от 7 до 15 cm и тегло от 8 до 30 г. Живеят около 14 години. Родът Tyranneutes включва най-малкия вид манакин, а за рода Antilophia се смята, че включва най-големия вид. Те са дребни птици с къси опашки, широки и закръглени крила, и големи глави. Женските и в първите си години мъжките са покрити със зелена перушина. Повечето видове които са сексуално предразположени са в два цвята на перушината.[2] Мъжките са предимно в тъмни цветове с удивителни петна, при някои видове си срещат дълги, декоративни опашки или пера образуващи корона.[3]
Повечето видове живеят във влажни тропически низини, а по-малко в по-сухи гори.[2][4] Манакините се хранят основно с плодове и по-рядко с насекоми.[4] Тъй като те вземат различен вид храна по време на полет доста приличат на „ястреби“. Женските имат големи територии, от които не е задължително да се изключат други птици от вида им. Мъжките прекарват голяма част от времето си в охажване.[2]
Размножаване
Членовете на родовете Machaeropterus и Manacus имат силно модифицирани пера на крилата, които те използват за да издават бръмчащи звуци. За гнездо избират по-ниска растителност. Мътенето на яйцата е от 18 до 21 дни, а грижите за малките до 13 – 15 ден се поемат от женските. Мъжките манакини се занимават със защита на територията и не взимат никакво участие в отглеждането на потомството.[2][5]
Ухажване
По време на ухажването манакините изпълняват свръхбърз и свръхсложен брачен танц. Женските, оценяващи претендентите за тяхното сърце, успяват да забележат милисекундни разлики в скоростта на танцуващите мъжки.
В брачния период няколко мъжки се събират заедно на „дансинга“ и започват да изпълняват акробатични номера с необичайна сложност, скачайки с чудовищна скорост от клон на клон, след което се връщат в положението, от което са започнали танца. Едновременно с това крилата им непрекъснато трептят, издавайки сух, тракащ звук. Ако обичайната честота на биене на сърцето на птичките е 600 удара в минута, то по време на изпълнението на брачния танц тя се вдига до 1300 удара. Сред птиците само колибрито, със своите свръхбързи крила, може да се похвали с подобна издръжливост на сърцето.
От танцуващите манакини се изисква не само свръхскорост, свръхсложност и свръхточност, но и фантазия. По-ранни изследвания показали, че рисунъкът на танца при всеки самец е индивидуален. За разлика от мъжките, женските птички имат много по-развити зрителни анализатори в мозъка, което им позволява да оценяват и най-нищожните различия в „художествената гимнастика“ на кавалерите. Резултатите от изследването сочат, че ако един самец е изпълнил фигура от танца за 50 ms, а друг – за 80, то самката избира първия.
Придирчивостта на женските е напълно оправдана, тъй като най-бързият танцьор, очевидно, притежава най-здрава сърдечно-съдова система и мускулатура.[5]
↑Lanyon, Scott N. Encyclopaedia of Animals: Birds. London, Merehurst Press, 1991. ISBN 1-85391-186-0. p. 167 – 168. (на английски)
↑ абSnow, D. W. (2004). Family Pipridae (Manakins). Pp. 110 – 169 in: del Hoyo, J., Elliott, A., & Christie, D. A. eds (2004). Handbook of the Birds of the World. Vol. 9. Cotingas to Pipits and Wagtails. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-69-5
_area.svg)
_male_from_rear.jpg)
_01.jpg)
