Любомир Тенев

Любомир Тенев
български театровед
Портрет, 1952 г.
Портрет, 1952 г.

Роден
Любомир Димов Тенев
Починал
9 март 1993 г. (77 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластТеатрознание
Работил вВИТИЗ
Семейство
БащаДимо Тенев
МайкаНадя Тенева

Любомир Димов Тенев е български театровед, професор.[1]

Биография

Роден е на 25 април 1915 г. в Хасково в семейство на учители. Майка му Надя Иванова Тенева е учителка по Френски език в гимназията в града. Завършила е литература в Гренобъл, Франция. Баща му Димо Тенев е учител по Литература и директор на гимназията. Председател е на читалището в града, също е френски възпитаник.[1]

Любомир Тенев завършва Право в Софийския университет. От студентските си години сътрудничи с отзиви и рецензии в културния печат. Преподавател е по Западноевропейски театър от основаването на ВИТИЗ. По-късно е ректор на института. Член е на Съюза на българските писатели. Удостояван с високи отличия и награди.[1]

Умира на 9 март 1993 г. в София.[1]

През 2000 г. е издадена „Книга за професор Любомир Тенев“, чийто съставител е Димитър Цолов.[1]

Творчество

Паметна плоча на Любомир Тенев на дома му на ул. „Оборище“ в София

Автор е на 522 публикации, от тях 19 книги, сред които:

  • „Драма и сцена“ (1959);
  • „Драматургия и съвременност“ (1961);
  • „Актьори и роли“ (1966);
  • „Маска и перо“ (1968);
  • „Театър и действителност“ (1971);
  • „Разкъсани мрежи“ (1972);
  • „Конфликти и време“ (1972);
  • „Хамлет“ (1964, 1973);
  • „Избрани произведения в 2 тома“ (1975);
  • „Те в пространството на сцената“ (1977);
  • „Срещи във вечерни часове“ (1978);
  • „Пристанища за мигове“ (1981).[1]

Източници

  1. а б в г д е Любомир Тенев // literaturensviat.com. Посетен на 21 декември 2018 г.