PROFILPELAJAR.COM

Община Любимец
41.833, 26.083
	Община Любимец
Общи данни
Област	Хасково
Площ	344.27 km²
Население	10 092 души
Адм. център	Любимец
Брой селища	10
Сайт	lyubimets.org
Управление
Кмет	Анастас Анастасов ; (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (11); БСП за България (2);
	Община Любимец в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Любимец.

Община Любимец се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югоизточната част на област Хасково. С площта си от 344,271 km² заема 7-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 6,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на запад и северозапад – община Харманли;
на изток – община Свиленград;
на югоизток – Република Гърция;
на юг – община Ивайловград;
на югозапад – община Маджарово.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните склонове на планината Сакар.

Североизточните части на общината се заемат крайните югозападни разклонения на планината Сакар, като на 3 km североизточно от село Оряхово се намира връх Узунбаба 427 m – най-високата точка на планината в пределите на общината.

Югозападно от нея, на протежение от около 10 – 12 km, от северозапад на югоизток и ширина между 2 и 5 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, югоизточно от град Любимец, на границата с община Свиленград се намира най-ниската точка на община Любимец 54 m н.в.

Западните и южни части на общината се заемат от крайните североизточни разклонения на Източните Родопи. Западно от град Любимец, по границата с община Харманли е разположено ниското възвишение Градище. На 3 km западно от село Белица се издига едноименният му връх с височина 367,6 m. В южната част на общината се простират източните, най-високи части на източнородопския рид Гората. Югозападно от село Малко градище, там където се събират границите на трите общини – Любимец, Харманли и Маджарово се намира най-високата точка на рида и на община Любимец – връх Света Марина 708,6 m, а по̀ на изток, на около 4 km северно от село Вълче поле – връх Шейновец 703,6 m, който по погрешка се смята за най-високата точка на рида Гората.

Южно от рида в пределите на община Любимец попада източната, по-висока част на Вълчеполската котловина с надморска височина между 150 и 200 m.

Води

От северозапад на югоизток, на протежение от около 10 – 12 km протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Любимец в нея се вливат три по-големи притока – реките:

– Бисерска река (десен). Протича през общината с последните се 4 km и се влива в Марица северно от град Любимец;

– Бакърдере (ляв, 23 km). Тя извира под името Голямата река на 619 m н.в. в Сакар планина на 1,8 km североизточно от с. Черепово, община Харманли. Тече в южна посока в тясна, на места проломна долина (защитената местност „Бакърлия“). След село Йерусалимово долината ѝ се разширява и под името Йерусалимовска река се влива отляво в река Марица на 64 m н.в., на 1 km североизточно от град Любимец. Площта на водосборния ѝ басейн е 85 km², което представлява 0,16% от водосборния басейн на Марица;

– Лозенска река (десен). Протича с цялото си течение през общината.

В най-южната част на община Любимец по границата с общините Ивайловград и Маджарово протича река Арда, като в този си участък е разположен големият язовир Ивайловград. В пределите на общината попада част от левия (северен) бряг на язовира.

Населени места

Общината се състои от 10 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Белица	247	28,132		Йерусалимово	106	22,034	Хаджи кьой
Васково	87	16,273	Ишибеглии, Зафирово	Лозен	393	21,962	Диниклии
Вълче поле	152	49,961	Куртолен, Вълчепол	Любимец	6818	57,374	Хебибчево
Георги Добрево	270	26,574	Бунаклии, Кирилово	Малко градище	658	50,475	Алван дере
Дъбовец	44	41,383	Хамзач	Оряхово	165	30,103	Саранлии
				ОБЩО	8940	344,271	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хаджи кьой на с. Йерусалимово;

– преименува с. Бунаклии на с. Кирилово;

– преименува с. Диниклии на с. Лозен;

– преименува с. Хебибчево на с. Любимец;

– преименува с. Алван дере на с. Малко градище;

– преименува с. Саранлии на с. Оряхово;

МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Куртолен на с. Вълчепол;

– преименува с. Ишибеглии на с. Зафирово;

– преименува с. Хамзач на с. Дъбовец;

МЗ № 1689/обн. 27.11.1937 г. – преименува с. Зафирово на с. Васково;
МЗ № 2011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Георги Добрево;
Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Вълчепол на с. Вълче поле;
Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Любимец за с.гр.т. Любимец;
Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Любимец за гр. Любимец.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	14 553
1946	16 033
1956	17 351
1965	16 145
1975	14 237
1985	13 471
1992	12 604
2001	11 536
2011	10 214
2021	8940

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	10 214	8 238	124	1 606	24	28	194	100,00	80,65	1,21	15,72	0,23	0,27	15,72
Любимец	7 654	6 096	24	1 322	18	21	173	Любимец	79,64	0,31	17,27	0,23	0,27	2,26
Белица	324	319		0			1	Белица	98,45		0,00			0,30
Васково	94	26	0	58			9	Васково	27,65	0,00	61,70			9,57
Вълче поле	303	189		112	0		0	Вълче поле	62,37		36,96	0,00		0,00
Георги Добрево	266	154	62	42			6	Георги Добрево	57,89	23,30	15,78			2,25
Дъбовец	53	34	12	7	0	0	0	Дъбовец	64,15	22,64	13,20	0,00	0,00	0,00
Йерусалимово	117	111	0	5			0	Йерусалимово	94,87	0,00	4,27			0,00
Лозен	454	448	0	0			0	Лозен	98,67	0,00	0,00			0,00
Малко градище	645	568	22	53			1	Малко градище	88,06	3,41	8,21			0,15
Оряхово	304	293		7	0		4	Оряхово	96,38		2,30	0,00		1,31

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	10 214	100,00
Православие	7 606	74,46
Католицизъм	33	0,32
Протестантство	44	0,43
Ислям	75	0,73
Друго	6	0,05
Нямат	313	3,06
Не се самоопределят	238	2,33
Непоказано	1 899	18,59

Политика

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^[5]^[6]^[7]^[8]^[9]

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите	42,34 %	69,74 %	62,10 %	62,01 %	58,17 %
Общ брой места	17	17	17	17	13
ГЕРБ		2	9	12	11
БСП за България					2
Коалиция „За Любимец“				5
Коалиция „Българска социалистическа партия – Политически клуб „Тракия““			6
„Коалиция за силна община Любимец“ (Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, ВМРО – НИЕ)			2
Коалиция „БСП, ПД „Социалдемократи“, ПК „Тракия““ (Българска социалистическа партия, Политическо движение „Социалдемократи“, Политически клуб „Тракия“)	9	7
Коалиция „НДСВ, СДС, Земеделски народен съюз, ДСБ“ (Национално движение за стабилност и възход, Съюз на демократичните сили, Земеделски народен съюз, Демократи за силна България)		3
Движение за права и свободи	1	2
Обединение на българските националисти „Целокупна България“		2
Атака		1
Партия на българските жени	2
Българският земеделски народен съюз – Никола Петков	1
Български земеделски народен съюз - Народен съюз	1
Национално движение за стабилност и възход	1

Транспорт

През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 12,8 km преминава участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград.

През общината преминават частично 5 пътя от републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 74 km:

участък от 7,6 km от автомагистрала Марица (от km 86 до km 93,6);
участък от 13,1 km от републикански път I-8 (от km 347,9 до km 361,0);
участък от 10,4 km от републикански път III-505 (от km 46,3 до km 56,7);
последният участък от 33,9 km от републикански път III-597 (от km 24,2 до km 58,1);
началният участък от 9 km от републикански път III-809 (от km 0 до km 9,0).