Според легендата Луцера е основан от Диомед. Град е на дауните в историческата и географска територия Дауния или Давния. За пръв път писмено е споменат през 326 пр.н.е. като съюзник на римляните във втората самнитска война. Два пъти градът е завладяван от самнитите и през 315/314 пр.н.е. там се създава латинска колония. При император Август в града се създава и друга колония. Луцерия е през 3 век пр.н.е. вече значимо селище. Още през 4 век градът е седалище на диозеза.
Градът е разрушен от византийците през 663 г. и едва през 13 век е отново построен като колония (Luceria Saracaenorum) от император Фридрих II за 20 000 произлизащи от Сицилия насила заселени сарацини.
От Луцера произлиза фамилията Вителии и император Авъл Вителий.
Източници
Alexander Knaak: Prolegomena zu einem Corpuswerk der Architektur Friedrichs II. von Hohenstaufen im Königreich Sizilien 1220–1250, Marburg 2001. ISBN 3-89445-278-1 (Zum Castello von Lucera S. 24–38 mit einem Überblick zum Forschungsstand und Thesen zur Interpretation des Gebäudes)
Maria C. D’Ercole: La stipe votiva del Belvedere a Lucera. In: Le stipi votive di Taranto. Bretschneider, Rom 1990 (Corpus delle stipi votive in Italia; 3: Regio 2; 2)
Eberhard Horst: Der Sultan von Lucera. Friedrich II. und der Islam. Herder, Freiburg im Breisgau 1997, ISBN 3-451-04453-6
Julie Taylor: Muslims in Medieval Italy. The Colony at Lucera. Lexington, Lanham 2003, ISBN 0-7391-0512-4
