Литохоро

Литохоро
Λιτόχωρο
— град —
Църквата „Свети Николай“
Църквата „Свети Николай“
Катеринско
40.1028° с. ш. 22.5069° и. д.
Литохоро
Централна Македония
40.1028° с. ш. 22.5069° и. д.
Литохоро
Гърция
40.1028° с. ш. 22.5069° и. д.
Литохоро
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДион-Олимп
Географска областПиерийска равнина
Надм. височина300 m
Население6615 души (2021 г.)
ПокровителДионисий Олимпийски[1]
Пощенски код602 00
Телефонен код2352
Литохоро в Общомедия

Лито̀хоро (на гръцки: Λιτόχωρο, катаревуса: Λιτόχωρον, Литохорон) е градче в Егейска Македония, Гърция, център на дем Дион-Олимп в административна област Централна Македония.

География

Селото е на 300 m надморска височина, на 23 km южно от Катерини и на 5 km от морето[2] в източното подножието на Олимп. Над него е Енипейският пролом с Енипейския водопад.[3]

История

В Османската империя

В Литохоро има няколко църкви, датиращи от стари времена. В градчето има две енорийски църкви – „Свети Николай“[4] и „Свети Димитър“,[5] а край него са разположени – „Свети Георги“, „Света Марина“, „Успение Богородично“, „Свети Атанасий“ и „Света Параскева“, които са защитени паметници на културата.[6]

В XIX век Литохоро е гръцко село в Катеринската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Литохори (Lithokhori), Платамонска епархия, живеят 1200 гърци.[7]

В Гърция

В 1913 година след Междусъюзническата война Литохоро остава в Гърция. В 1923 година тук са заселени 70 души гърци бежанци.[2] В 1928 година е смесено местно-бежанско селище с 19 бежански семейства и 68 жители бежанци.[8]

Литохоро, посрещане на гръцката армия в 1912 година
Прекръстени с официален указ местности в дем Литохоро на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Корджа[9] Κορτζά Агриахладия Άγριαχλαδιά[10] връх в Олимп на СЗ от Литохоро[9] (1128 m)[11]
Бандара[9] Μπαντάρα Логотетис Λογοθέτης местност в Олимп на ЮЗ от Литохоро, СЗ под връх Симеофорос (2366,1 m)[9]
Барес[9] Μπάρες Пигес Πηγές местност в Олимп на ЮЗ от Литохоро, С под връх Метеморфосис (2699 m)[9]
Голна[9] Γκόλνα Ститома Στήθωμα връх в Олимп на ЮЗ от Литохоро (926 m)[9]
Исвурос[9] Ισβουρος Анаврико Άναβρυκό местност в Олимп на ЮЗ от Литохоро, С под връх Метеморфосис (2699 m)[9]
Згрия Ζγκριά Перасма Πέρασμα
Магазия[9] Μαγαζιά Агораста Άγοραστά местност в Олимп на З от Литохоро, СИ под връх Скольон (2910 m)[9]

В 2004 година в Литохоро отваря врати морски музей.[12]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 5339[2] 4187[2] 4602[2] 4936[2] 5987[2] 5032[2] 5561[2] 6109[2] 6656[2] 6697 6995 6615

Личности

 Основна статия: Литохорци

Сред известните жители на градчето са руският генерал Захар Аркас (1793 – 1866), революционерът Евангелос Коровангос (? – 1895) и гревенският митрополит Давид Дзюмакас (р. 1958).

Литература

  • Ντάβανος Ν. Αθ., Λιτουχουρνή Ντουπιουλαλιά, Δήμος Λιτοχώρου 1999, 168 – 240.

Бележки

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 4 януари 2018.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 277. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Φαράγγι και Καταρράκτες του Ενιπέα // My Greek Heart. Архивиран от оригинала на 2020-08-03. Посетен на 6 февруари 2022 г. (на гръцки)
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/57354/1664 π.ε./2-1-1996 - ΦΕΚ 159/Β/14-3-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-26. Посетен на 25 октомври 2014. (на гръцки)
  5. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/11002/332/2-1-1996 - ΦΕΚ 177/Β/19-3-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-26. Посетен на 25 октомври 2014. (на гръцки)
  6. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/15636/338/7-8-1995 - ΦΕΚ 757/Β/1-9-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-25. Посетен на 25 октомври 2014. (на гръцки)
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 74. (на френски)
  8. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  11. ↑ Kateríni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  12. ↑ Ιστορικό // Ναυτικό Μουσείο Λιτοχώρου. Посетен на 21 януари 2018.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“