Ламорал, 4-ти граф на Егмонт (на нидерландски: Lamoraal van Egmont), известен в историята просто като Егмонт, е испански командир и фламандски държавник, който е бил екзекутиран преди началото на Осемдесетгодишната война, един от водачите на антииспанската дворянска опозиция в Нидерландия.
Биография
Ламорал е син и наследник на граф Егмонт Ян IV, представител на благородното семейство Дом Егмонт. Неговата майка, Франсоаз от Люксембург, като една от последните представителки на рода Люксембург, дава на сина си правото на графство (по-късно херцогство) на Фландрия. Ламорал израснал и получил военно образование при Карл V, Крал на Испания. През 1542 г. наследява владенията на брат си Чарлз, и в 1544 се жени за Сабин от рода Вителсбах, която му е родила дванайсет деца. През същата година той става рицар.
В редиците на испанската армия Ламорал Егмонт участвали в боевете на победители при Сан Куентин (1557) и при Гравелин (1558), в които той заповяда на испанските сили. През 1569 назначен щатхалтер на Фландрия и Артоа. През 1561 г. подава оставка. По заповед на херцог Алба е обесен.
August Bercht: Geschichte des Grafen Egmont. Genaue und ausführliche Beschreibung des vierten Jubelfestes der Universität Leipzig am 4. December 1809. Hinrichs, Leipzig (1810 ?) (Digitalisat)
Pieter Lodewijk Muller: Egmont, Lamoral Graf von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 684 – 686.
Juste: Le comte d’Egmont et le comte de Hornes, Brüssel, 1862
Източници
↑Johann Daniel Wilhelm Richter: Geschichte des Dreißigjährigen Krieges, aus Urkunden und andern Quellenschriften erzählt, Band 1, Böhmer, 1840, S. 220