PROFILPELAJAR.COM

	Лале
	Лале на Шренк (T. suaveolens)
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Едносемеделни (monocots)
разред:	Лилиецветни (Liliales)
семейство:	Кремови (Liliaceae)
подсемейство:	Lilioideae
род:	Лале (Tulipa)
	Научно наименование
	Tulipa Linnaeus, 1753
	Синоними
	Orithyia D.Don, 1836;
	Лале в Общомедия
	[ редактиране ]

Тази статия е за рода растения. За селото в Южна България вижте Лале (село).

Лале (Tulipa) е род покритосеменни растения от семейство Кремови (Liliaceae). Включва около 150 вида тревисти растения, разпространени в Южна Европа, Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия с най-голямо разнообразие в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан. Размножават се чрез луковички. Лалетата се отглеждат масово като декоративни растения, като повечето култивирани подвидове, хибриди и култивари са базирани на вида Tulipa gesneriana.

Дивите лалета се култивират, за да бъдат отгледани градинските лалета. В продължение на повече от 400 години са добити няколко хиляди сорта лалета. Първите писмени свидетелства за съществуването им датират от IX век в староперсийската литература. Турците заимстват култивирането на лалета от персите. Лалето е пренесено от Мала Азия в Европа през XVI век. Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ – от турската дума „тюрбан“.

През 1593 г., французинът Шарл дьо Леклюз разпространява лалетата в Нидерландия. Към края на XVI век страната се превръща в център за отглеждане на луковични растения, най-вече лалета. В наши дни лалето е национален символ на Нидерландия, която е най-големият износител на цветя и контролира близо 80% от търговията с лалета.

Видове

Простоцветни късноцъфтящи

Цветовете са елегантно изтеглени, с цилиндрична форма и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 cm. Всички сортове са подходящи за парково отглеждане. Примерни сортове: Aristokrat, Baccuhus, Luis XIV, Queen of Night и много други не по-малко красиви.

Ресничести

Сортове от тази група са пъстроцветни с много фино нарязани крайчета на периферията. Имат екзотичен вид, напомнят орхидеите. Украсяват паркове и градини.

Bellflower с розов цвят;
Maja с жълт свят;
Noranda с червена багра.

Зеленоцветни лалета

Пъстроцветни с частично зелена багра на перигона, който понякога е леко асиметричен. Подходящи са за зацветяване на открити площи, както и за получаване на рязан цвят.

Hummingbird е с патешкожълта багра със зелен кант;
Greenland има млечнорозов цвят със зелена багра от външната страна на перигона.

Лалета Рембрант

Това са двубагрени сортове, които някога са били високо ценени (наречени са именно на известния художник, който първи ги нарисува), а сега са почти на изчезване, тъй като пъстролистието предизвикано от вируси е било силно застъпено. Развиват се само сортовете, които са пъстроцветни мутации, което се познава по цветните пламъци, появяващи се закономерно във всички цветове на насаждението.

”Montgomery” – цветът му е бял с червени пламъци;
”San Marino” – червен цвят с жълти пламъци;
”Cordell Hull” – кървавочервен с бели пламъци.

Папагалови

Оригинални, причудливи цветове с къдрави перигони. Тези качества се предават само при размножаване с луковици. Въпреки че те са получени от сортове с прости цветове при кръстосване с други сортове, папагаловите черти не се запазват. За рязан цвят и за групово засаждане.

”Black Parrat” – с кафяво-червен цвят;
”Bird of Paradise” – червен с жълт кант;
”Red Champion” – отвътре перигонът е червен, отвън – розово-червен, силно нагънат. Дънцето е кремавобяло с кант, тичинковите дръжки сиви, а тучинките черно-пурпурни.

Кичести късни

Тук се включват сортове с кичести цветове, подобни на божура, затова ги наричат и божуровидни. Високи са до 60 см. Препоръчват се за цветни лехи и паркове.