Васил Василев (първи ред, втори от дясно наляво), запасният полковник Константин Пантофчиев (четвърти), Кръстю Пинзов (втори ред, от ляво надясно), Димитър Минев (трети ред, първи от ляво надясно) и до него директорът на девическата гимназия във Варна Стоянов и други македонски дейци пред Паметника на незнайния македонски четник
Пинзов е роден в 1866 година[2] в костурското село Косинец, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[1][3] Активен член е на ВМОРО и до януари 1903 година е куриер. По аферата в Смърдеш е арестуван, бит в Костур и затворен в Битолския затвор. След 6 месеца е освободен с подкуп.[1]
Участва в сражението за освобождаване на четата на Борис Сарафов при Смърдеш през март 1903 година. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година със Смърдешката чета на Георги Кенков и отряда на Васил Чекаларов. Участва в нападението на Жервени и във всички други акции в Костурско.[1] При потушаването на въстанието и опожаряването на Косинец се опитва заедно с Кането Ниновски и Лазар Кенков да възспира грабежите на башибозука от околните села.[4] Преселва се в Свободна България, където е определен за пунктов началник на ВМРО във Варна след Григор Михайлов.[5] Собственик е на бюфет в Морската градина и сладкарница „Македония“. Произнася тържествена реч при погребението на терориста от ВМРО Мане Накашев, убит на 21 февруари 1933 година от протогеровисти.[6] Дъщеря му Христина Пинзова се жени за Атанас Пашков. Член е на Илинденската организация.[7]
На 5 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[8]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година изпада в немилост пред новата власт, арестуван е и е отведен в София с други дейци на македонското освободително движение.[9] Убит е заедно със зет си на Великден 1952 година.[10][11][12]
