Започва работа като специалист, а след това като научен сътрудник в секция „Социология на труда“ в Института по труда. През 1978 г. е избран за доцент по социология във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. През 1986 г. защитава докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и е избран за професор по социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1] Специализира социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск, в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономика и политически науки в Англия.
Участвал е в университетски програми и семинари в САЩ, в университетите в Мичиган, Бъркли, Дюк и др.
В периода 1976 - 1991 г. заемал различни ръководни длъжности в научни институции:
Ръководител на лаборатория „Социология и психофизиология на труда“ в Института по труда (1976 – 1977)
Ръководител на група „Социологически изследвания“ към Информационния център на ЦК на БКП (1978 – 1982)
Директор на Профсъюзния институт „Георги Димитров“ (1982 – 1987)
Директор на Института по социология на БАН (1988 – 1990)
Бил е гостуващ преподавател в различни университети:
Кентски университет, Кентърбъри, Англия. Избран за почетен доцент на същия университет[1]
Свободен университет, Брюксел, Катедра „Социология“[1]
Университет в Билефелд, Германия, Катедра „Социология“[1]
Oт 1983 до 1987 г. е сътрудник на военното контраразузнаване по международните контакти и геополитически ситуации. Прекратява едностранно ангажимента си поради сериозно разминаване между неговите виждания за промяната на бившата социалистическа система и текущото управление.
Той е основател и първи председател на Конфедерацията на независимите синдикати - КНСБ (1990 - 1997).[1] Като председател на КНСБ и като народен представител се е занимавал експертно с проблемите на социалната политика, икономиката и регионалното развитие. От май 1997 г. е председател на политическата формация Обединен блок на труда.[3]
На 26 март 2015 г. е избран за почетен доктор на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов.[4]
Умира от рак на панкреаса на 23 декември 2016 г.[5]
Библиография
Социология на труда. София: Профиздат, 1985, 344 с.
Априлската политическа линия и профсъюзите. София: Профиздат, 1986
Преходът към самоуправление в социалистическите страни. 1987
Завръщането на монарха. София: Христо Ботев, 2005, 374 с.
Учителската стачка 2007 г. - сбогом на солидарността. София: Христо Ботев, 2007, 192 с.
Държавата - това съм аз! Социологически портрет на Бойко Борисов. Бест Ту Би, 2012, 356 с.
