Кръстоносна държава

Кръстоносна държава
Кръстоносните държави в Леванта с прилежащата им територия в 1140 г.
Кръстоносните държави в Леванта с прилежащата им територия в 1140 г.
Континент
Кръстоносна държава в Общомедия

Кръстоносните държави е общо название на няколко държавни образувания, основани от кръстоносците и възникнали в резултат и/или по повод на организираните и проведени кръстоносни походи през Средновековието[1].

Кръстоносните държави възникват основно в Леванта в периода 12 – 13 век и тяхното просъществуване е като цяло краткотрайно. Кръстоносни държави са образувани също така в Мала Азия и Палестина.

Левант

След края на Първия кръстоносен поход, който завършва със завоюването на Йерусалим и отнемането на Светите земи и Божи гроб от ръцете на „неверниците“ мюсюлмани и евреи, са основани четири християнски държави:

В това време благородническия род Лузинян управлява Арменското кралство Киликия.

Кипър

По време на Третия кръстоносен поход, крал Ричард I Лъвското сърце завладява Кипър, където основава Кипърско кралство – до 1489 г. управлявано от потомци на кралете на Йерусалим, които живеят на острова в изгнание.

Византия

По време на Четвъртия кръстоносен поход, Византийската империя е частично завладяна от кръстоносците, които основават на части от територията ѝ четири държави и едно квазидържавно образувание:

Освен това на част от Егейските острови венецианците основават Херцогство Наксос.

Някои от тези държави просъществуват подобно на Кипърското кралство до самия край на 15 век, когато са присъединени към Османската империя.

Средиземно море

Духовно-рицарския орден на хоспиталиерите основава през 1310 г. на остров Родос и няколко други по-малки острови от Егейския архипелаг държава на рицарския орден, която едва през 1522 г. в резултат от договорка е преместена на остров Малта.

Прусия

Замък Мариенбург – резиденция на Великия магистър (гросмайстор) на Тевтонския орден

Държавата на Тевтонския орден е основана в Източна Прусия, след като през 1217 г. папа Хонорий III обявява поход срещу езичниците-пруси, а в 1225 г. полския княз Конрад Мазовецки кани тевтонците, за да се справи с езичните съседни племена. По този начин възниква Тевтонския орден, който просъществува най-дълго от всички кръстоносни държави – до 8 април 1525 г., когато последния гросмайстор на Тевтонския орден ликвидира държавността му, обявявайки създаването на територията му на светското Херцогство Прусия, поставяйки го под васалната зависимост на Кралство Полша.

Източници

  1. ↑ Crusades – The Crusader states // Encyclopedia Britannica. Посетен на 17 януари 2020. (на английски)

Литература

  • Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Константинопол, София 2000
  • Рамон Мунтанер, Хроника, София 1994
  • 1396. Никополската битка, София 1999
  • М. А.Заборов, История крестовых походов в документах и материалах, Москва 1977
  • Записки яничаря написаны Константином Михайловичем из Островицы, Москва 1978
  • А. Николов, Филипо Буонакорси – Калимах и неговото „Слово до Инокентий VІІ за войната, която трябва да се обяви на турците“ (1488 – 1490), Родина, 1997, 3 – 4
  • К. Гагова, Кръстоносните походи и Средновековна България, София 2004
  • А. Данчева-Василава, България и Латинската империя, София 1985
  • Х. Матанов, Кръстоносната идея в първия етап на османското нашествие (1332 – 1402), Балканистика 1989, 3
  • История крестовых походов, Москва 1998
  • A History of the Crusades, general editor K. Setton, I-VII N. Kousley, The Latter Crusades, Oxford 1992