За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Над критичната точка не е възможно да се втечни кое да е вещество при каквото и да е налягане. Вещества при T > Tc и P > Pc се наричат газове, а в определени случаи се използва и понятието свръхкритични флуиди. Под тази точка веществата могат да се кондензират, а веществото в газообразна форма се нарича пара. В близост до критичната точка топлината на кондензация/изпарение става нула и се наблюдава постоянно преминаване от парна в течна фаза и обратно, т.нар. опалесциране. Също така се наблюдава рязка промяна в свойствата на веществата, а топлинният капацитет става безкрайно голям. По тази причина при работа в парни турбини (ТЕЦ и пр.) работните условия се избират далеч от критичната точка. От друга страна, в близост до критичната точка коефициентът на топлопредаване става необичайно висок, което може да се използва умишлено в редица случаи.
Понятието критична точка се използва и за обозначаването на състоянието, в което изчезва разликата между две течни фази. Тъй като свойствата на течностите почти не зависят от налягането е достатъчно да се зададе само критичната температура Tc. Обикновено при повишаване на температурата разтворимостта на течните фази една в друга се повишава, докато се стигне до пълна разтворимост и изчезване на една от двете течни фази.
