Константин Щъркелов
български художник
Роден	25 март 1889 г. София, Княжество България
Починал	29 април 1961 г. (72 г.) София, Народна република България
Учил в	Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Жанр	портрет
Учители	проф.Иван Мърквичка
Направление	пейзаж, портрет
Семейство
Баща	Георги Щъркелов
Майка	Мария Щъркелова
Съпруга	Соня Стойкова
Деца	Богдана Щъркелова, Весела Щъркелова
Уебсайт	shtarkelov.info
Константин Щъркелов в Общомедия

Константин Георгиев Щъркелов е български художник-пейзажист, майстор на акварела.

Роден е на 25 март 1889 г. в София.

На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък-Кольо и оттам Щъркольо – Щъркела. Баща му Георги е бил майстор-обущар, а майка му – баба Мария – произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци. Има двама братя – Милан и Димитър. Дъщерята на Милан – Мария се омъжва за художника Никола Аврамов.

През 1915 г. завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка. Рисува пейзажи и цветя предимно с акварел като създава свой маниер в тази област. Между най-добрите му творби са пейзажи от Рила, Пирин, Софийско и Търновско. Съвършен техник, характерен с рафинирания си реализъм. Създава школа в България, и има последователи в акварелната живопис. Картините му и до днес са оценявани най-скъпо и са много търсени.

„Когато рисувам – било пейзаж или цвете, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Надсон. А когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам пейзаж… Тия пейзажи, що са дните на моите тъжни песни, тия малки мирове, на които душата се е спирала, споделяла е своето настроение. Там е истинският ѝ живот“ – изповядва художникът Константин Щъркелов, наричан „цар на акварела“.

След 9 септември 1944 г. К. Щъркелов е изселен, изключен е от СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор. Творчеството му е отречено, обявен е за „чужд на прогресивните и революционни идеи, официален художник на буржоазния режим и царски любимец“.^[1]

Умира на 29 април 1961 г. в София.

На Константин Щъркелов е наречена улица в квартал „Изток“ в София (Карта).

Личният му архив се съхранява във фонд 2046К в Централния държавен архив.^[2]

„Есен край София“ (1914), „Белоградчишките скали“ (1922), „Пейзаж. Река“ (1928), „Каналето край Вардар“ (1941), „Полски букет“ (1955), „Настроение“ (1961) и др.

• Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006.
• Константин Щъркелов, „Животоописание“, ИК „Парнас“, С., 1999.
• Чудомир, Дневник (1947 – 1967), ЕИ „LiterNet“ Варна, 2004 ^[3]
• Чудомир. Писма от Голо бърдо. (Кореспонденция, документи, пародии и карикатури). Съставител Цочо В. Билярски. (София: изд. ИК „Синева“, 2005, ISBN: 954-9983-47-1).
• Александрова, Ивайла. Оловна тишина. Историята на един разстрел (Пловдив: изд. „Жанет 45“, 2022, ISBN: 978-619-186-794-3), с. 593-594, 596-599, 603-609.

• 
  Константин Щъркелов в Рисувалното училище, 1907 г.
• 
  Константин Щъркелов в ателието си, 20-те години на XX век
• 
  Константин Щъркелов (вдясно) и Григор Василев (вляво), 1915 г.
• 
  Константин Щъркелов, 1920 година
• 
  Константин Щъркелов, 1933 година
• 
  Паметна плоча на мястото на дома на Щъркелов на ул. „Аксаков“ 6

• Пламена Димитрова – Рачева „Константин Щъркелов – безсмъртно дело в изкуството“ Архив на оригинала от 2016-04-23 в Wayback Machine.
• 130 години от рождението на Константин Щъркелов – Станчева, Елисавета П. – в-к „24 часа“, бр. 209, 3 август 2019 г.

Нормативен контрол Europeana FAST GND ISNI LCCN Open Library VIAF WorldCat