Роден е през 1895 г. в София. Произхожда от видно сливенско семейство (по майчина линия), в дома на дядо му и баба му Димитър и Кортеза Панови Васил Левски е бил на Коледа 1871 г. Майка му Мария Панова, учителка, при освобождението на Сливен поднася хляб и сол на руските войски и точно тогава се запознава с инж. Карл Трънка – чех, доброволец в руските пионерни войски, за когото после се омъжва. Той участва в построяването на голяма част от железопътните линии в България. Мария и Карл Трънка имат 7 деца – една дъщеря, Ана, и шестима сина – Карл, Адам, Владимир, Константин, Любен и Кирил.[2]
Семейство Трънка. Константин – детето на първия ред вдясно
От 1912 до 1915 г. учи в Париж, където завършва право. Участва в Първата световна война като офицерски кандидат, адютант в щаба на 1-во артилерийско отделение в 5-и артилерийски полк. За бойни отличия при боевете в Добруджа е награден с военен орден „За храброст“, IV степен.[3] От 1919 г. е прокурор в Софийския окръжен съд. Той е частен секретар на Александър Стамболийски. В периода 1920 – 1923 г. е първи секретар и управляващ българската легация в Париж. От 1925 до 1932 г. е главен секретар в Института за висши аграрни науки в Париж, а от 1943 до 1947 г. е главен секретар на българските публицисти. Умира през 1963 г. в София.[1]
