Константин Иванов Йотов е български офицер, полковник от военноинженерното ведомство, военен инженер за поръчки при щаба на Македоно-одринското опълчение през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 11^-а пионерна дружина и едновременно с това началник на инженерните войски в 11^-а пехотна макеоднска дивизия, началник на инженерните войски при 11^-а германска армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Константин Иванов Йотов е роден на 17 януари 1866 г. в Габрово, Османска империя. На 7 ноември 1887 г. завършва в 9^-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в инженерните части. Служи в Пионерния полк. На 7 ноември 1890 е произведен в чин поручик, а на 2 август 1895 в чин капитан. През 1902 г. като капитан от 2^-ра пионерна дружина е командирован за обучение във Военноелектротехническата школа в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1906 година.^[1]

През 1900 г. капитан Йотов служи като командир на рота от 2^-ра пионерна дружина, на 18 май 1906 е произведен в чин майор, а от 1909 г. е дивизионен инженер в 7^-а пехотна рилска дивизия. През 1911 г. е произведен в чин подполковник. На 1 януари 1912 г. е назначен за помощник-командир на Телеграфната дружина.^[2] По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) подполковник Константин Йотов е военен инженер за поръчки при щаба на Македоно-одринското опълчение. През август 1913 г. е назначен за командир на Телеграфната дружина, на която служба е до септември 1913 година. На 1 октомври 1915 е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Йотов служи като командир на 11^-а пионерна дружина и началник на инженерните войски в 11^-а пехотна макеоднска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие.^[3] По-късно е назначен за началник на инженерните войски при 11^-а германска армия, за която служба съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.^[4]

След войната е началник на инженерните войски на 1^-ва военна инспекция, а през 1919 г. е уволнен от служба.

Полковник Константин Йотов умира на 30 август 1930 г.

• Подпоручик (7 ноември 1887)
• Поручик (7 ноември 1890)
• Капитан (2 август 1895)
• Майор (18 май 1906)
• Подполковник (1911)
• Полковник (1 октомври 1915)

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 7 ноември 1887)
• Военноелектротехническа школа в Санкт Петербург, Русия (1902 – 1906)

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие (1917)
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие
• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1921)
• Орден За заслуга на обикновена лента

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 54.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 110.

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“          Портал „Османска империя“