PROFILPELAJAR.COM

Колиндрос
Κολινδρός
	Колиндрос Κολινδρός
	Демархията (кметството) в Колиндрос
	Колиндрос Колиндрос Колиндрос
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пидна-Колиндрос
Географска област	Солунско поле
Надм. височина	205 m
Население	2103 души (2021 г.)
Покровител	Димитър Солунски
Пощенски код	600 61
Официален сайт	www.kolindros.gr
	Колиндрос в Общомедия

Колиндро̀с или Колиндър (на гръцки: Κολινδρός, в местния диалект Κουλιντρό, Кулиндро̀) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.

География

Селото се намира на 7 km югозападно от Либаново (Егинио) и на 71 km югозападно от Солун.^[2] На около километър от селото се намира манастирът „Свети Атанасий“.

История

В Османската империя

Църквата „Свети Георги“, строена в ΧVIII век, до 1920 година е катедрала на Китроската епископия и е паметник на културата.^[3] „Свети Димитър“ също е паметник на културата.^[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Колиндрос (Kolindros), Китроска епархия, живеят 2100 гърци.^[5]

В Гърция

В 1913 година след Междусъюзническата война Колиндрос остава в Гърция. След 1923 година турското население на селото се изселва в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са настанени 167 семейства или 627 души гърци бежанци.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в дем Колиндрос на 6 август 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Думциос^[6]	Ντούμσιος	Рахи	Ράχη^[7]	река на Ю от Колиндрос, приток на Топоница^[6]
Топоница^[6] или Тепоница	Τεπονίτσας	Керасиес	Κερασιές^[7]	местност на Ю от Катахас^[6]
Толоичкар^[6]	Θολοϊτσκάρ	Ипсома	Ύψωμα^[7]	възвишение на ЮИ от Колиндрос (208 m)^[6]
Абдураман^[6]	Άρδουραμάν	Айниколас	Άϊνικόλας^[7]	възвишение на СИ от Колиндрос и на ЮЗ от Либаново^[6]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	3165^[2]	2824^[2]	3023^[2]	3368^[2]	3358^[2]	3638^[2]	3021^[2]	4016^[2]	3732^[2]	3629	2822	2103

В 1961 година на километър южно от Колиндрос е регистрирано селището Капсалос (Καψαλός) със 180 жители, което в следващите преброявания от 1971, 1981 и 1991 година се води без жители.^[8] Това е бивш военен лагер, като днес там е разположен Колиндроският стадион и Колиндроският открит театър.

Населението традиционно се занимава главно със земеделство и частично със скотовъдство.^[2]

Личности

Родени в Колиндрос

Агапий Врачански (1790 – 1849), епископ на Враца
Аристидис Георгакопулос (Αριστείδης Γεωργακόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Василиос Ставропулос през 1907-1908 година, участва в Балканската война в четата на Гарефис и е ранен при Ляновери^[9]
Василиос Михаилидис (Βασίλειος Μιχαηλίδης), гръцки андартски деец от трети клас^[9]
Георгиос Зорбас (1867 - 1942), първообраз на главния герой в романа „Алексис Зорбас“, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Димитриос Курелас (Δημήτριος Κουρέλας), гръцки андартски деец, четник убит през 1904 година в сражение с турци^[9]
Елевтериос Теологидис (Ελευθέριος Θεολογίδης), гръцки андартски деец от първи клас, секретар и касиер на местния комитет, връзка с Малеас^[9]
Михаил Саманис (Μιχαήλ Σαμάνης), гръцки андартски деец, четник при Малеас, участва в нападението над Апостол Хаджигогу^[9]
Николаос Нанос (Νικόλαος Νάνος), гръцки андартски деец, четник при Мазаракис, загинал в борбите в Ениджевардарското езеро^[9]
Сотириос Нанос (Σωτήριος Νάνος), гръцки андартски деец, брат на Николаос Нанос и четник при Г. Петру, ранен и пратен в затвор за 2 години^[9]
Христина Папатеодору (Χριστίνα Παπαθεοδώρου), гръцка революционерка, действала в района на Ениджевардарското езеро и сътрудничила с братя Томас Акривопулос и Атанасиос Акривопулос^[10]

Литература

Μαμέλη-Πολύζου, Κλ., „Ιστορία του Κολινδρού“, Θεσσαλονίκη 1972.
Πολύζου-Μαμέλη, Κλεοπάτρα, "Ιστορία του Κολινδρού, με ευρύτατη επισκόπηση γεωγραφική ιστορική εθνολογική της Πιερίας", Θεσσαλονίκη 1972.

Бележки

↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 275. (на македонска литературна норма)
↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/68005/1640/22-10-1981 - ΦΕΚ 698/Β/13-11-1981 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-26. Посетен на 26 октомври 2014.
↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. σ. 182, 185. Посетен на 10 юни 2014. (на гръцки)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ ^а ^б ^в ^г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 273. (на македонска литературна норма)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 133. (на гръцки)
↑ Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 74. (на гръцки)