Кисамоската и Селинска епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Κισάμου και Σελίνου, катаревуса: Ιερά Μητρόπολις Κισάμου και Σελίνου) e епархия на Църквата на Крит, полуавтономна църква на Вселенската патриаршия. Диоцезът е със седалище в град Кисамос, Гърция. Титлата на митрополита е митрополит Кисамоски и Селински, ипертим и екзарх на Западен Крит (Μητροπολίτης Κισάμου & Σελίνου, υπέρτιμος και έξαρχος Εσπερίας Κρήτης).[1]
Диоцез
Митрополията обхваща западните части на областна единица Ханя около Кисамос и Селино.[2]
История
Седалището на митрополията Кисамос в Античността е пристанището на Полириния, най-старият дорийски град на Крит и е морският и търговски център на Западен Крит. Плиний (4,12,59) го поставя близо до Пергам и в Кидония, а Хиерокъл в своя „Синекдем“ го споменава между Кидония и Кантанос. Според Птолемей „град Кисамос“ се намира в днешния Кисамоски залив, оцелелите руини близо до Кисамоската крепост. Въпреки че се намира в близост до големия град Полириния, той е автономен полис и сече собствени монети, привилегия, която се поддържа до времето на Юстиниан. Градските стени са построени от венецианците, а някои части от тях все още съществуват. Крепостта също е венецианска.[2]
Каква е била първоначалната юрисдикция на Кисамоската епархия, не е известно, но като се има предвид, че в Селино е седалището на Кантанийската епископия (Επισκοπή Καντανίας), явно областта не винаги е била част от диоцеза на епархията.[2]
Кисамоската епископия е една от двадесетте раннохристиянски епископии на Крит, макар че първият споменат кисамоски епископ е на Евкис (Εὔκισσος), който присъства на Сердикийския събор в 343 година, а по-късно е известен Теопемпт (Θεόπεμπτος), участник в Шестия вселенски събор в 680/681 година. На Седмия вселенски събор през 787 година присъства Лъв Кисамоски (Κισάμου Λέων). На моливдовул, който се съхранява в музея на Ретимно и се отнася към края на V или началото на V век, има надпис „Църква на Кисамос“ (εκκλησία Κισάμου), докато в Парижкия тактикон 1555А (731-746) се споменава в тогавашната Критска митрополия кисамоски епископ, единадесети по ред.[2]
Дейността на епископията е прекъсната по време на арабската окупация в Крит (826 - 961 г.) и е възобновена през втория византийски период. През 1204 година, когато Крит попада в ръцете на Венецианската република, православният епископ е изгонен и е създадена латинска епископия. Изключение прави Герасим Палеокапас по време на късната венецианската власт, който очевидно е бил в уния с Рим. През този дълъг период на чуждестранно господство, православните критяни са принудени да ходят на Китира, която е седалище на архиепископия.[2]
От 1645 година с установяването на воюващия Крит на православния митрополит на Крит Неофит Пателарос, е възстановена и Кисамоската епархия. Епархията съществува през цялото време на османското владичество. Изключение правят годините 1831 - 1860 г., когато поради последователни критски въстания тя е обединена с Кидонийската епархия в Кидонийска и Кисамоска.[2]
През 1860 година епархията получава името Кисамоска и Селинска епископия. Тя се запазва и в Критската държава (1898 - 1912) и в Гърция. С акт на Вселенската патриаршия през 1962 година е издигната в Кисамоската и Селинска митрополия - заедно с другите митрополии на Крит.[2]
По време на Гръцкато въстание от 1821 година епископът на Кисамос Мелхиседек заедно с дякона си Калиник пострадват мъченически. Смъртната им присъда е извършена на платан на централния площад „Спландзия“ в Хания. Много духовници от епархията се отличават в революцията, като Мартиниан Перакис, епарх на Селино и Калист Йеронимон, по-късно епископ на Кидония. В Критско въстание от 1866 - 1869 година участват кисамоският епископ Герасим Стратигакис и йеромонахът и богослов Партений Перидис, който председателства общото събрание на въстанието, докато Емануил Каселос (от Селино) председателства сформираното революционно правителство.[2]
По време на Втората световна война районът на двете провинции пострадва силно. Епископ Евдоким Сингелакис е арестуван и заточен. Манастирът Гония е евакуиран и окупиран от германската армия и много други духовници са преследвани.[2]
Епископи
Бележки
Епархии на Вселенската патриаршия |
---|
| В Турция | |
---|
| На Додеканезите в Гърция | |
---|
| Църква на Крит в Гърция | |
---|
| Нови области в Гърция (управлявани от Църквата на Гърция) |
Берска, Негушка и Камбанийска · Валовищка · Воденска, Пелска и Мъгленска · Гревенска · Гумендженска, Боймишка и Ругуновска · Дедеагачка, Траянуполска и Самотракийска · Димотишка, Орестиадска и Софлийска · Драмска · Дринополска, Погонианска и Коницка · Еласонска · Елевтеруполска · Зъхненска и Неврокопска · Йерисовска, Светогорска и Ардамерска · Касандрийска · Китроска, Катеринска и Платамонска · Костурска · Ксантийска и Перитеорийска · Лемноска и Агиоевстратийска · Леринска, Преспанска и Еордейска · Лъгадинска, Литийска и Рендинска · Маронийска и Гюмюрджинска · Митимнийска · Митилинска, Ересоска и Пломарийска · Неакринийска и Каламарийска · Неаполска и Ставруполска · Никополска и Превезка · Парамитийска, Филатеска, Гиромерийска и Паргаска · Поленинска и Кукушка · Самоска, Икарийска и Корсийска · Сервийска и Кожанска · Сярска и Нигритска · Сисанийска и Сятищка · Солунска · Филипийска, Неаполска и Тасоска · Хиоска, Псарска и Инусеска · Янинска |
---|
| Естонска апостолска православна църква | |
---|
| Финландска православна църква | |
---|
| Украинска православна църква в Канада | |
---|
| УПЦ в САЩ и УАПЦ в диаспората | |
---|
| Американска архиепископия | |
---|
| В Европа | |
---|
| В Северна и Южна Америка | |
---|
| В Югоизточна Азия, Австралия и Океания | |
---|
|