Кирково е село в Южна България.
То е административен център на община Кирково, област Кърджали. Най-близки градове са: Джебел на 28 км, Момчилград и Златоград на 32 км, Комотини на 36 км, Крумовград на 45 км и областният център Кърджали на 47 км. Селото е близо и до ГКПП Маказа - Нимфея на 14 км.
География
Кирково се намира в Източните Родопи разположен по северните склонове на рида Гюмюрджински снежник. На двата бряга на река Къзълач.
История
Село Кирково е станало Община Кирково на 26.03.1914 г., като Селско общинско управление – Кирково, Гюмюрджинска околия. Старото име на селото е Къзла ач. Днес това име носи реката, която минава през селото Къзълач.
Според архивен документ, съдържащ доклад от кмета на Кирково Никола Чесновски и бирникът Борис Личев до околийския управител на Златоград от 27 октомври 1939 г., в навечерието на Втората световна война селото дава 31 мобилизирани българо-мохамедани и 8 българи.[2]
Кметове на община Кирково
| 1. Мехмед Юсеинов
|
1914
|
1916 г.
|
| 2. Иван Попанастасов
|
1916
|
1917 г.
|
| 3. Ахмед Юсеинов
|
1917
|
1918 г.
|
| 4. Ибрям Мехмедов
|
1918
|
1918 г.
|
| 5. Исмаил Хасанов
|
1918
|
1920 г.
|
| 6. Хасан Юсеинов
|
1920
|
1920 г.
|
| 7. Расим Мустафов
|
1920
|
1921 г.
|
| 8. Ибрям Мехмедов
|
1921
|
1923 г.
|
| 9. Исмаил Хасанов
|
1923
|
1924 г.
|
| 10. Хасан Юсеинов
|
1924
|
1924 г.
|
| 11. Юсуф Халимов
|
1924
|
1925 г.
|
| 12. Богдан Георгиев
|
1925
|
1926 г.
|
| 13. Иларион Матеев
|
1926
|
1928 г.
|
| 14. Мехмед Усков
|
1928
|
1931 г.
|
| 15. Али Делимджиев
|
1931
|
1932 г.
|
| 76. Мустафа Селимов
|
1932
|
1933 г.
|
| 17. Юсуф Местанов
|
1933
|
1934 г.
|
| 18. Исмаил Мехмедов
|
1934
|
1934 г.
|
| 19. Христо Атанасов
|
1934
|
1935 г.
|
| 20. Димитър Петров
|
1935
|
1936 г.
|
| 21. Георги Георгиев
|
1936
|
1939 г.
|
| 22. Никола Чесновски
|
1939
|
1940 г.
|
| 23. Михаил Минков
|
1940
|
1942 г.
|
| 24. Атанас Русев
|
1942
|
1942 г.
|
| 25. Руси Русев
|
1942
|
1944 г.
|
| 26. Павел Павлов
|
1944
|
1944г
|
| 27 Борис Баев
|
1944
|
1946 г.
|
| 28. Стойко Даскалов
|
1946
|
1946 г.
|
| 29. Борис Илиев
|
1946
|
1948 г.
|
| 30. Юсеин Синабов
|
1948
|
1953 г.
|
| 31. Джемал Балджиев
|
1953
|
1954 г.
|
| 32. Кяшиф Алиев
|
1954
|
1956 г.
|
| 33. Мехмед Къров
|
1956
|
1959 г.
|
| 34. Кяшиф Алиев /Кирил Илиев
|
1959
|
1962 г.
|
| 35. Любен Димитров
|
1962
|
1964 г.
|
| 36. Крум Баковски
|
1964
|
1967 г.
|
| 37. Детелин Коджабоюков
|
1967
|
1970 г.
|
| 38. Дичо Михайлов
|
1970
|
1971 г.
|
| 39. Асен Станчев
|
1971
|
1979 г.
|
| 40. Красимир Стамов
|
1979
|
1985 г.
|
| 41. Наско Караджов
|
1985
|
1986 г.
|
| 42. Емилиян Боев
|
1986
|
1988 г.
|
| 43. Наско Караджов
|
1988
|
1990 г.
|
| 44. Иво Младенов
|
1990
|
1991 г.
|
| 45. Мустафа Емин
|
1991
|
1999 г.
|
| 46. Валентин Манев
|
1999
|
2003 г.
|
| 47. Шукран Идриз
|
2003
|
2011 г.
|
| 48. Сали Рамадан
|
2011
|
2015 г.
|
Население
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
724 |
100,00
|
| Българи |
387 |
53,45
|
| Турци |
9 |
1,24
|
| Цигани |
0 |
0,00
|
| Други |
7 |
0,96
|
| Не се самоопределят |
7 |
0,96
|
| Неотговорили |
314 |
43,37
|
Религии
Източно православие и ислям.
Културни и природни забележителности
В селото се намира Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров -1947“, с. Кирково. Към читалището има и танцова група за народни танци. Близо до селото се намира връх Вейката – най-южната точка на България. За отправна точка към върха се използва хижа Хвойнова поляна. До нея се стига по 5-километров чакълест път от най-южното българско село Горно Къпиново или направо към върха през село Долно Къпиново.
Редовни събития
Всяка година със събор на 26 март се чества годишнина от създаването на община Кирково. Честване на Гергьовден – Ден на храбростта и празник на Българската армия на 6 май. и есенен събор през дните 13 – 17 септември.
Побратимени Селища
Източници
Външни препратки
