PROFILPELAJAR.COM

Кирил Маричков
	Кирил Маричков
български рок музикант
	Маричков, 22 януари 2013 г.
Роден	Кирил Кирилов Маричков 30 октомври 1944 г. София, Царство България
Починал	11 октомври 2024 г. (79 г.) Селановци, Република България
Националност	България
Музикална кариера
Стил	поп рок, прогресив рок, хардрок
Инструменти	бас китара, акустична китара, клавишни
Глас	тенор
Активност	1962 – 2024
Лейбъл	Балкантон; Орфей мюзик; VTY Music; Маркос мюзик; Стефкос Мюзик; Варна саунд
Участник в	„Щурците“
	Народен представител в:; VII ВНС
Семейство
Баща	Кирил Кирилов Маричков
Майка	Ирина Левиева
Съпруга	Доротея; Веселина
Деца	Кирил Маричков-младши
Уебсайт	Страница в IMDb
	Кирил Маричков в Общомедия

Тази статия е за българския музикант. За архитекта вижте Кирил Маричков (архитект).

Кѝрил Кѝрилов Ма̀ричков е български певец, музикант и композитор, най-известен с работата си в рок групите „Щурците“ и „Фондацията".

Биография

Произход и младежки години

Кирил Маричков е потомък на видния български революционер и политик Георги Странски.^[2] Внук е на видния архитект Киро Маричков, а по майчина линия – на диригента Борис Левиев. Баща му, Кирил Кирилов Маричков (1919 – 2000), учи право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, после в Лозана. Майка му, Ирина Левиева (1922 – 1997), е художничка.

Първите стъпки на Маричков на музикалното поприще са рок формацията „Бъндараците“. Там свири на бас китара, а през 1967 г., след като Бъндараците се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават Щурците.^[3]

Щурците

Най-големите си успехи като музикант и изпълнител Кирил Маричков постига с „Щурците“. Групата е създадена през 1967 г., а името ѝ е избрано след конкурс в радиопредаване. Първоначално младите музиканти свирят кавърверсии или композиции на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, хардрок и прогресив рок. Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на своята група. В списъка на създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Клетва“, „Вълшебен цвят“.

Щурците са един от съставите, наред с ФСБ, Сигнал и Ахат, които могат да претендират за титлата „най-влиятелна българска рок група на 20 век“.

След Щурците

Музикална дейност

С преустановяването на активната творческа и концертна дейност на Щурците, Кирил Маричков се отдава на солови проекти и обществени ангажименти. Първият му самостоятелен опит е саундтракът на култовия филм „Вчера“, включващ песента „Клетва“. По-късно издава два солови албума („Зодия Щурец“ и „Искам да кажа“), в записите на които участват както гост музиканти, така и останалите членове на Щурците.

През 1997 г. продуцира първия си самостоятелен албум, „Зодия Щурец“, като песните са изцяло по негова музика, издаден е от Балкантон на аудиокасета и компактдиск. През 1999 г. пише музиката и изпълнява песента „Моят свят“ (м. и ар. К. Маричков, т. Иван Андонов) към сериала „Дунав мост“, която е считана за един от най-големите му хитове като самостоятелен певец. Това е и единственият текст на режисьора Иван Андонов, писан за песен.^[4] Следва вторият му солов албум „Искам да кажа“, на който отново е продуцент и композитор, но е издаден от Орфей мюзик. През 2002 г. записва песента „Обичам те завинаги“ (м. и ар. К. Маричков, т. Ал. Петров), която се превръща в голям хит – освен самостоятелно, я записва и в дует с Белослава.

Понякога се събира с колегите си от групата за отделни концерти или за кратки турнета, като например „40 години Щурците“ през лятото на 2007 г. по повод на 40-годишнината от създаването на състава. Често пъти музикантите са вземали участие в соловите му албуми.

През 2011 година той е ментор в „Гласът на България“^[5]. Неговият отбор стига до финала, но не печели конкурса.

От 2013 г. до смъртта си е член на супергрупата „Фондацията“.

През 2019 г. продуцира и издава последния си солов албум „75“, като музиката е изцяло негова, сам осъществява записите на песните в студио „Щурец“ и взема участие в смесването и мастеринга.

Обществена дейност

Наред с десетки български културни дейци като Васил Найденов, Богдана Карадочева, Тодор Колев, Йосиф Сърчаджиев, Стефан Димитров, Блага Димитрова, Васко Кръпката и др., в началото на 90-те години на 20 век Кирил Маричков активно се включва в движението на демократичната опозиция против управлението на БСП (бившата БКП). През 1990 г. Маричков е избран за народен представител от листата на коалиция СДС в VII велико народно събрание, но по-късно го напуска. По време на предизборната кампания „Щурците“ записват популярната песен „Аз съм просто човек“, която се превръща в неофициален химн на опозицията.

Държавни отличия

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.^[6]

През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ I степен.^[7]^[8]

Смърт

При качване на сцена за концерт на „Фондацията“ в село Селановци на 11 октомври 2024 година пада и получава тежка черепно-мозъчна травма, в резултат на която умира в линейката, на път за болницата в Оряхово.^[9]^[10]