Кирил (на гръцки: Κύριλλος, Кирилос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
Биография
Роден е в 1845 година във Влах Сарай, Цариград,[1] със светските имена Димитриадис (Δημητριάδης) или Панайоту (Παναγιώτου). Носи и прякора Византийски (Βυζάντιος, Византиос), поради мястото си на раждане. В 1860 година роднината му по сватовство митрополит Мелетий Филаделфийски го ръкополага за дякон и той служи като архидякон във Филаделфийската митрополия. В 1864 година напуска Филаделфия и е приет в богословската школа на Халки, която завършва в 1867 година. След завършването си служи две години в Амисос като архиерейски наместник в Амасийската епархия.[1]
Кирил е родом от Малоазиатските бурсенски села със средно богословско образование. По характер е много буен и решителен, но и надменен.
Това Кирилово назначение за Костур немалко подейства на гърците, за да задържат още няколко години положението на епархията и да експлоатират българския народ.[5]
“
Поповски организира подаването на махзар, подкрепен със 74 селски печата, с който се иска на основание на Берлинския договор да се позволи на Екзархията да назначи митрополит в Костур, тъй като в епархията българското население надминава две трети. Махзарът е подаден до битолския и корчанския каймаками, до Екзархията и до Топханенската комисия. Новият владика обаче Кирилос успява с подкупи да разубеди кметовете на селата да се откажат, като заявят, че са излъгани от Поповски. Българският учител в Костурско Златко Каратанасов пише за Кирил:
„
В това време беше митрополит в Костур Кирилос - най-деятелния гръцки владика... Сарп човек беше той, думата му дупка пробиваше...[6]
↑Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 129-130.