Kвазикристалите са особен вид кристали с апериодична структура, за разлика от тази на известните от по-рано кристали. Този нов клас кристали е признат в 1992 г. от Международната кристалографска асоциация (UICr).^[1]

Съвременната кристалография е приела емпиричен критерий за установяване на атомния строеж: ако едно вещество има отчетлива дифрактограма, то е кристал. Предполагало се е, че за наличие на това свойство е необходима правилна подредба в по-значим мащаб, което се е разбирало като наличие на транслационна симетрия. Квазикристалите обаче имат отчетлива дифрактограма без наличието на транслационна симетрия. Доказателство за това е рентгенологичното установяване на ротационна симетрия с порядък различен от 2,3,4 или 6, която е несъвместима с транслиране. Този критерий е достатъчен, без да е необходим.

Естествен квазикристал е установен в 2010 г., в минерал със състав Al₆₃Cu₂₄Fe₁₃, наречен икосаедрит.^[2] Дотогава са били известни само лабораторни образци. Публикацията от 1984 г., в която се демонстрира недвусмислено съществуването на апериодична кристална структира,^[3] донася през 2011 г. нобелова награда по химия на Дан Шехтман. Скоро след нейното отпечатване „квазикристал“ започва да се употребява като съществително със специфичен смисъл,^[4] контрастиращо с по-раншните нестроги употреби на прилагателното „квазикристален“.

Нормативен контрол BNF GND NLI J9U LCCN NDL NKC