Категории (Аристотел)

Категории
Κατηγορίαι
АвторАристотел
Оригинален езикстарогръцки
Видсъчинение
Категории в Общомедия

„Категории“ (на старогръцки: Κατηγορίαι; на латински: Categoriae) е кратко съчинение, което е схващано като Аристотеловото учение за понятието. В него философът въвежда десет общи категории (познати на средновековните автори с термина на латински: praedicamenta), които да класифицират всеки съществуващ предмет на човешкото схващане: същност, количество, качество, отношение, място, време, положение, притежание, действие, подложеност (на действие). Аристотел възнамерявал да изброи всичко, възможно да бъде изразено без състав и структура, и по такъв начин всичко, което би могло да бъде субект или предикат на твърдение.

Десетте Категории в едноименния трактат на Аристотел
Български Гръцки Латински Примери
същност οὐσία[1] essentia човек, кон
количество ποσόν quantitas два лакътя
качество ποιόν qualitas бял, грамотен
отношение πρός τι relatio двоен, половин
място ποῦ ubeitas на площада, в Лицея,
време πότε quandeitas вчера, миналата година
положение κεῖσθαι situs лежи, стои
обладание ἔχειν habitudo въоръжен, обут
действие ποιεῖν actio режа, горя
страдание πάσχειν passio режат го, горя го

В текста, достигнал до нас, отчетливо се разграничават три дяла, встъпителният (гл.1 – 4) и финалният (гл. 10 – 15), наричани съответно пре- и пост- предикаменти. Изброяването на десетте категории е извършено в глава 4. Известно разноречие между началото и средата, а също и множество несъответствия с други текстове на Аристотел водят съвременните изследователи към съмнение, дали Категории е собствено аристотелов текст.[2][3] Пълното изброяване до десет категории се открива още веднъж единствено в Топика (109b21-3), като на повече от 60 други места из текстовете на Аристотел фигурират непълни списъци.[4]

Категории става първата книга в „Органон“, набор от шест книги[5], в които се излага логическата доктрина на Аристотел. Това подреждане обяснява и че тя става една от книгите, преведени на латински от Боеций, което я прави достъпна за по-късните схоластични коментатори.[2] Известни са около 200 средновековни латински коментара,[6] докато от гръцката античност са запазени само 8 (от Амоний, Олимпиодор Млади, Порфирий, Филопон, Симплиций, Дексип, Елиас, anon.[7]).

В началото на XIX век, когато популярност добиват очертаните от Кант нови категории, Фридрих Тренделенбург обръща внимание, че предложеното от Аристотел реално съответства на граматиката на езика, а не на абстрактна логика. Около век по-късно Емил Бенвенист недвусмислено доказва правотата на тази бележка.[8]

Източници

  1. ↑ Гръцката дума е предавана често с латинското substantia, съответно и на български
  2. ↑ а б Христов И.В., Встъпителна студия в Категории, София: Наука и Изкуство, 1992, с.9 – 31
  3. ↑ (fr) Achard M., Tradition et histoire de l’aristotélisme. Le point de vue des indices externes dans les problèmes de l'authenticité du traité des Catégories, Laval théologique et philosophique Vol.56, Iss.2, juin 2000, p. 307 – 351
  4. ↑ Apelt O., Die Kategorielehren des Aristotels, Leipzig, 1991; на две други места (Метаф. и Евд. Ет.) към категориите е причислено „движение“.
  5. ↑ Категории, За Интерпретирането, Първа и Втора Аналитика, Топика, Софистически опровержения
  6. ↑ Lloyd N., Medieval Commentaries on Aristotle's Categories, Leiden/Boston: Brill, 2008, p.1; опис в Lohr, C., 1967 – 73, Medieval Latin Aristotle Commentaries, Tradtio vols.23 – 29
  7. ↑ cf. Commentaria in Aristotelem Graeca, Reimer, 1882 – 1909
  8. ↑ Бенвенист Е., „Мисловни и езикови категории“, в сб. „Езикът и човекът“, София: „Наука и изкуство“, 1992, с.61 – 73

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни