Каменари е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.
География
Село Каменари се намира на около 5 километра източно от село Палици. Разположено е в западния край на красива долина, успоредна на билото на Стара планина, в която тече малката рекичка Тинева, приток на река Стара река. На югоизток от него се намира високият хребет Сиври тепе – 802 метра.
История
Според предание някога селището било българско. На 7 май 1685 г. в него избухнал бунт против турската власт. Тогава османските поробители се разгневили, избили голяма част от българите, изгорили къщите им, а останалите живи взели в плен като роби. На мястото на българите се заселили турци. След 1900 г. в него се заселват българи и цигани и населението му става смесено.
Старото име на селото е Юруклери. Преименувано е на Юруците на 14 август 1934 г. и на Каменари на 9 февруари 1951
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
231 |
100,00
|
| Българи |
117 |
50,64
|
| Турци |
98 |
42,42
|
| Цигани |
5 |
2,16
|
| Други |
0 |
0,00
|
| Не се самоопределят |
0 |
0,00
|
| Неотговорили |
6 |
2,59
|
Личности
Родени в Каменари
- Стеф. Косев Чолаков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[3]
Обществени институции
Училище в селото е открито твърде късно – в 1923 г. Дотогава децата ходели на училище в село Палици. Училищна сграда е построена в 1945 година.
Местното читалище „Иван Комитов“ е основано през 1976 г. по инициатива на Стефан Г. Генчев от село Палиции, учител в селото. Тогава е построена читалищна сграда. Активни читалищни дейци били Мустафа Адемов и Сюлейман Мустафов.
Източници
Външни препратки
