Селото е основано през 1861 година от бесарабски българи, прехвърлили се от румънската в руската част на Бесарабия.[1] В началото на ХХ век селото има 2278 жители и 350 къщи
.[2]
За основаването на село Калчево има четири версии.
Първата, смятана за погрешна, принадлежи на изследователя Г. Занетов, автор на статията „Българските колонии в Русия“. Тя гласи, че селото е основано през 1830 година, когато жители на Ямбол и Сливен се прехвърлят в Русия и едната част от тях заселва съществуващите вече колонии. А другата, по-голямата част, заема свободните земи в югоизточната част на Бесарабия, в Буджакски окръг: „Новообразуваните колонии са следующите: Твърдица, Ивановка, Пандаклия,..., Калчево, ...“[3]
Може да се предположи, че авторът случайно включва Калчево в този списък, още повече, че нито архивни документи, нито следващите изследвания потвърждават това. И първите калчевци би трябвало да са от Сливен или Ямбол и да говорят югоизточен диалект, но това не е така.
Втората версия е записана в архива на село Калчево и в музея на Калчевската гимназия (без посочени източници): „На седем километра от село Кубей се появиха пет хутора3... Най-заможният от тези българи, Янко Калчев, през 1857 година събира представителите на петте хутора и те вземат решение хуторите да се обединят в едно село... Към 1861 то е заселено и наброява 330 домакинства.“Тези данни не са подкрепени с архивни документи, броят на домакинствата не се потвърждава от И. Иванов и А. Клаус. (Болградски район)
Същата година посочва и изследователят Николай Кауфман: „Калчево от град Болград (1857)“.
Третата хипотеза е 1861. Тя се поддържа от повечето историци:
- от И. Иванов: „В 1861 году образовались на границе еще две земледельческие колонии: Калчева и Кайраклия“.
- от Йов Титоров: „През 1861 година въ времето на емиграцията в руска Бесарабия основаха още три български колонии: Кайраклия, Калчова и Нов Болград“.[4] - от Вл. Дякович: „Калчова. 1861. Българско“.
- от авторите на Украинската енциклопедия8: „Калчева засновано в 1861 році“.
- от съвременните молдавски доктори на истор. науки И. Грек и Н. Червенков.[1]
Ние предполагаме, че всички заемат тази дата от И. Иванов или Й. Титоров. Годината – 1861 – съвпада с времето на преселването на таврическите българи. Възникват логически противоречия: ако изселването става през 1861, защо те не отиват в Таврия? Или колонията възниква преди пролетта на 1861, или след преселването на таврическите българи.
Четвъртата година – 1862 – фигурира в Приложението II (с. 23) в книгата на А. Клаус „Наши колонии“.[5] Към тази версия след 90 години се връща филологът С. Б. Бернщейн, един от авторите на първия „Атлас болгарских говоров в СССР“ (Москва, 1958), който обяснява появата на Калчево с големи промени в живота на бесарабските българи след Кримската война 1853 – 1856 година. По Парижкия трактат южната част на Бесарабия се дава на Молдова, но след започналите там притеснения българите тръгват обратно към руския Буджак, търсейки свободна земя до новата граница, и тогава се появяват три нови села, включително Калчево.
Според нас 1862 година е най-реалната, понеже за пръв път тя е посочена от А. Клаус в книгата „Наши колонии“, издадена през 1869, само няколко години след появата на новата колония. Още нещо – авторът є оперира с точни цифри – количество земя, отпусната на новообразуваните колонии:
а) 3, 360 десетини12 за колония Караклия;
б) 6, 847 десетини е дадено „в наделе проживающим здесь, также с давнего времени особыми хуторами, выходцами тех же колонии (Болград и Табак – С. Т.), в числе 138 семейств, они образовали здесь колонию Кальчеву“;
в) остатък – 4, 241 десетини – за колония „Болгария“.
Такова сериозно издание като „Енциклопедия България“14 пропуска Калчево по непонятни причини.
Един от съвременните изследователи, В. С. Зеленчук, говорейки за преселванията през 1861 – 1862, има предвид само таврическите българи и не споменава за още три села в Русия, основани през същия период.15
Българският историк Елена Хаджиниколова изброява българските селища в Русия (сред тях и „Калчевска“) и прави уговорка, че названията са същите, но броят им е различен: 44 (1859), 46 (1862), 49 (1864). „Разликата се получава от появата на нови селища и нови имена. Така през 1862 се появяват селищата Джолтай и Саталък Хаджи, а през 1864 – освен тях и селищата Чокмейдан и Калчева (? – С. Т.). Като се има предвид, че се практикувало създаването на нови погранични селища или колонии, може да се допусне, че и новопоявилите се имена са названия на такива“.16 Не е ясно обаче откъде е взета посочената от автора година – 1864 (става дума за Калчево).
↑ абГрек, Иван и Николай Червенков. Българите от Украйна и Молдова, София 1993, с. 30-31
↑Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 26
↑оть Г. Занетова, Българските колонии въ Руссия, Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, 1892 (продълж. отъ кн. XXXVII и XXXVIII); 1895 (кн. XLVIII pdf (p.881)
