„Йес“ (на английски: Yes – „да“) е английскапрогресив рок група, създадена през 1968 година в Лондон от певеца Джон Андерсън, басиста Крис Скуайър, китариста Питър Банкс, клавириста Тони Кей и барабаниста Бил Бъфорд. За своята история тя преминава през множество промени в състава, като деветнадесет музиканти са нейни постоянни членове в различни периоди. От юни 2015 година групата се състои от китариста Стив Хау, барабаниста Алън Уайт, клавириста Джоф Даунс, певеца Джон Дейвисън и басиста Били Шъруд, без да включва нито един от основателите. „Йес“ преминават през годините през различни музикални стилове, но остават най-значими като едни от пионерите на прогресив рока.
Групата започва през 1968 година с изпълнения на оригинални песни и преаранжирани кавър версии на рок, поп, блус и джаз песни, както се вижда в първите им два албума. Промяна в посоката през 1970 година води до поредица от успешни прогресив рок албуми до разформироването на групата през 1981 година, като най-успешни са „The Yes Album“ (1971), „Fragile“ (1971) и „Close to the Edge“ (1972). „Йес“ провят турнета като водеща рок група и си създават репутация с усложнената сценография и осветление при концертите, както и с характерните обложки на албумите по дизайн на Роджър Дийн. Успехът на „Roundabout“, сингъл към албума „Fragile“, утвърждава популярността им през 70-те години и след това.
В листата на VH1 „100 най-велики артисти в хардрока“, „Йес“ са поставени на 94-та позиция.[1]
История
Групата е основана от вокалистаДжон Андерсън и баскитаристаКрис Скуайър през 1968 година в Лондон. Двамата се запознават в нощния клуб „La Chasse“, където работи Андерсън. Откривайки общите си интереси в музикалните търсения, Скуайър предлага на вокалиста да се присъедини към групата, с която работи, наречена „Mabel Greer's Toyshop“. Скоро след това барабанистът им е заменен от Бил Бръфорд. Същото се случва и с китариста, заменен от стария познайник на Скуайър – Тони Банкс. Групата се разширява и сдобивайки се с клавирист. Към тях се присъединява учещият класическа музика пианист – Тони Кей, който зарязва следването, за да се занимава с рокендрол.
В търсене на Джон Андерсън по-разпознаваемо и приложимо име, групата скоро се прекръства на „Йес“. Банкс предлага идеята с трибуквеното име с обосновката, че ще стои добре, отпечатано на плакат. Новоименуваната група изнася първия си концерт на 4 август 1968 година в младежкия лагер – „East Mersea“. Скоро след това, те подгряват за концерта на Крийм – Farewell Concert в Роял Албърт Хол. Дебютният им едноименен албум излиза на 25 юли 1969 година.
Последната формация на групата на концерт в Колумбус през 2008 година.
За втория си албум през 1970 година, музикантите използват голям симфоничен оркестър. Китаристът Банкс е недоволен от полученото звучене и търсената стилистика и в резултат той е отстранен от групата. Мястото му е заето от Стив Хау, който впоследствие ще се превърне в един от най-бележитите китаристи в историята на рок музиката. Година по-късно в групата влиза и друга бъдеща звезда – Рик Уейкмън заменя Кей на клавишните и така класическият състав на групата е почти оформен. Групата ще бъде допълнена от Алън Уайт през 1972 година, заел местото зад барабаните вместо Бръфорд. Успоредно с донагласянето на оптималния състав, „Йес“ вече са постигнали творчески и комерсиален успех в световен мащаб. Те се превръщат в една от главните концертни атракции, възползвайки се максимално от огромния напредък в развитието на технологиите за изпълнения на живо.
„Йес“ в България
На 23 март 2000 година, „Йес“ изнасят единствения си концерт в България. Събитието се провежда в „Зимния дворец на спорта“ в София, като част от световното турне „The Ladder Tour“ в подкрепа на албума им от 1999 година – The Ladder.[2] С изключение на Рик Уейкмън, всички останали членове на класическия състав участват в представлението.
.jpg)
.jpg)
