Разположена стратегически, колонията се развива като проспериращ търговски център до I век пр.н.е., когато е разорена от гетите.[1] Скоро след това градът влиза в очертанията на Римската империя и през 134 г.сл.н.е. за него съобщава Ариан в своето съчинение „Обиколката на Черно море“, като посочва, че Истрия отстои на петстотин стадия от петото устие на Дунав.[2] През този период градът отново просперира, докато не е повторно разрушен от готите. Във времето на Средновековната българска държава в района възниква крепостта Гросея, разрушена при турското нашествие в XIV в.
Развалините на античия град са близо да старото българско добруджанско село Каранасуф, прекръстено от румънската власт на Истрия.