Стоян, наречен Индже войвода, е един от най-прославените български хайдути.

Истинското му име е Стоян. Получава прякора си Индже (от турски: ince, тънък) вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на безредиците в Османската империя от края на 18 век и началото на 19 век.

Според някои автори (Боев, 1956) родното село на Индже е Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево). Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева (1939 – 2011) Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.

През 1799 година Индже е сред помощниците на големия кърджалийски главатар Кара Фейзи, с когото завземат Лозенград и контролират околностите му с 500 – 600 конници. Малко след това Кара Фейзи напада керваните, връщащи се от Сливенския панаир, разбива охраняващата ги армия, заграбва огромна плячка, оценявана на 3 милиона гроша, след което се оттегля на север от Стара планина. По това време водена от Индже банда опожарява Калофер.^[1]

По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Знаменосец му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу султанската власт в началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г. като хилядник, заедно с Кара Кольо. Геройски загива на 17 юни 1821 в битката при Скулени на река Прут.^[2][3]

За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му „Индже“ (1926) от цикъла „Старопланински легенди“.

На Индже войвода е наречена улица в кварталите „Разсадник-Коньовица“ и „Илинден“ в София (Карта).

• Повестта „Кърджалията“ на А.С. Пушкин, 1834 г.
• Разказът „Индже“ на Йордан Йовков, 1926 г.^[4]
• Романът „Индже Войвода“ на Константин Петканов, 1935 г.
• Сборникът „Песни за Индже войвода“, съставител Тодор Моллов^[5]
• Сборникът „Народни песни за Индже войвода“, съставен от Милю Петров
• Стихотворението „Индже“ на Петя Дубарова^[6]
• Повестта „Индже“ от Ема Йончева
• „Индже еничарина“ от Денис Гийо

В театъра

• Театралната постановка "Как Инджето не стана цар", по текст и под постановката на проф. Пламен Марков, 2018 г.

Цитирани източници

• Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3.

• Панайот Маджаров, „Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази“, глава от книгата „Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2001
• Мая Горчева, „Амнезиите и паметта на литературата: два образа на Индже в българската литература“, Литературен клуб, електронна публикация на 6 април 2005 г.
• Костадин Аршинков, „Златото на Индже взе ума на трима иманяри“^{[неработеща препратка]}, в. „Стандарт“, 3 юли 2004
• Пламен Павлов, „Заплакала е гората...“ (Познатият и непознат Индже войвода) Архив на оригинала от 2013-01-23 в Wayback Machine., Pogled.info, 27 декември 2012
• Милю Петров, „Истината за Индже войвода“, в. „168 часа“, 16 октомври 2016

Нормативен контрол GND NKC VIAF

Портал „Биографии“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“