Ингушкият език (самоназвание: ГІалгІай Ğalğaj) е кавказки език, разпространен в Ингушетия и някои съседни области. Официален език е на Република Ингушетия в Руската федерация.
Класифициран е като нахско-дагестански език, като заедно с чеченския език образува вейнахския езиков клон. Макар да има доста заемки от грузински, персийски, руски и някои тюркски езици, ингушкият език значително се различава от останалите кавказки езици.
Писменост
Ингушкият език не е имал писменост допреди 100 години. В началото на 20 век започва да се използва арабската азбука. След Октомврийската революция се използвала латиницата, а от 1938 година се въвежда разширен вариант на руската кирилица.
- Съвременна ингушка азбука.
| А а
|
Аь аь
|
Б б
|
В в
|
Г г
|
ГӀ гӀ
|
Д д
|
Е е
|
| Ё ё
|
Ж ж
|
З з
|
И и
|
Й й
|
К к
|
Кх кх
|
Къ къ
|
| КӀ кӀ
|
Л л
|
М м
|
Н н
|
О о
|
П п
|
ПӀ пӀ
|
Р р
|
| С с
|
Т т
|
ТӀ тӀ
|
У у
|
Ф ф
|
Х х
|
Хь хь
|
ХӀ хӀ
|
| Ц ц
|
ЦӀ цӀ
|
Ч ч
|
ЧӀ чӀ
|
Ш ш
|
Щ щ
|
Ъ ъ
|
Ы ы
|
| Ь ь
|
Э э
|
Ю ю
|
Я я
|
Яь яь
|
Ӏ
|
Диалекти
Изследователите споделят следните диалекти в ингушкия език:
- Равнинен диалект
- Джейрахски (Феппински) диалект
- Галгаевски диалект[1]
Фонетични особености
Притежава богата система от съгласни и гласни звукове, което го отличава от другите кавказки езици.
Морфология
- Ингушкият е ергативен език.
- Имената се разделят на класове (6 на брой).
- Глаголът се изменя по клас, време, вид, наклонение, но не и по лице.
Литература
- Большая Советская Энциклопедия, 3. изд.
- Долакова, Р. И. Ингушский язык. „Языки народов СССР“ Москва 1967 ((ru))
- Guerin, Françoise. Description de l'ingouche: parler du centre nord du Caucase. München: LINCOM Europa 2001 ((fr))
- Мальсагов, Заурбек. Грамматика ингушского языка. Грозный: Чечено-ингушское книжное издательство 1963 ((ru))
- Nichols, Johanna. Ingush. The Indigenous Languages of the Caucasus, Bd. 4. Rieks Smeets. Delmar/New York: Caravan Books. 1994 ((en))
Източници
