Илия Петров Раев е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), командир на дружина от 27-и пехотен чепински полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 28-а пехотен стремски полк (1915 – 1917) и началник на 2-ри бригаден окупационен район от Моравската областна военна инспекция през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
Илия Раев е роден на 15 ноември 1864 г. в Копривщица. Na 14 януари 1886 постъпва на военна служба. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в редовете на Ученическия легион. През 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, достига до звание младши портупей юнкер, дипломира се 35-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 7-и пехотен преславски полк.[1] На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик. През 1900 г. е командир на рота от 7-и пехотен преславски полк. През 1906 г. е произведен в чин майор, а от 1909 г. е командир на дружина от същия полк. През 1911 г. е произведен в чин подполковник,
Подполковник Раев взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на дружина от 27-и пехотен чепински полк. През 1914 година подполковник Илия Раев, който до това време е помощник-командир на 27-и пехотен чепински полк е назначен за командир на 28-и пехотен стремски полк.[2]
През 1915 г. е произведен в чин полковник. По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва поверения му полк до 1917 година, като същата година съгласно заповед № 679 по Действащата армия „за бойни отличия през войната“ е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас.[3] След това е назначен за началник на 2-ри бригаден окупационен район от Моравската областна военна инспекция. По-късно е началник на реквизиционно отделение и на 9 август 1919 г. е уволнен от служба. През 1921 г. съгласно заповед № 335 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас.[4]
Илия Раев е женен и има 4 деца.
Военни звания
Образование
Награди
Бележки
- ↑ Марков, приложение 4
- ↑ в-к Воля, 19 септември 1914 г., бр. 494, с. 2
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 116 – 117
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 148 – 149
Източници
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 148.
- Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.