След окупирането на Югославия участва в събирането на оръжия за партизаните, както и на медицински и военни консумативи. През лятото на 1941 година получава повиквателна за участие в състава на българската армия. Йовановски се уговаря със секретаря на комитета в Прилеп да го скрие и докрая на войната основава партизански отряди. На 12 септември 1941 година се включва в първият партизански отряд, който е формиран в Селечката планина.
През есента на 1943 и пролетта на 1944 година Йовановски участва в боевете за защита на територията около Дебърца и Егейска Македония. На 2 август 1944 година става заместник-командир на Пета македонска ударна бригада[1][2]. На 28 август 1944 година е убит в село Здуние, където унищожава български бункер отблизо.
Обявен е за народен герой на 2 август 1952 година[3].