След завръщането си от Съветския съюз работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, а от 1988 до 1991 г. е негов директор.
Между 1969 и 1989 е заместник главен и главен редактор на сп. „Изкуство“. В периода 1990 – 1991 г. е редактор на международното сп. „Orpheus“. След това; от 1985 г. организатор и редактор на семинара „Мит-изкуство-фолклор“ (МИФ), отговорен за уреждането на изложби на тракийското изкуство в Япония (1979, 1994) и в САЩ (1998 – 1999), преподавател в Нов български университет (НБУ), департамент „История на културата“, и ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г.
През 1976 г. защитава дисертация на тема „Изображението на човека в тракийската торевтика през V-IV в. пр.н.е.“ и става доктор по изкуствознание, а през 1987 г. става доктор на науките с втора дисертация – на тема „Мит, ритуал и изкуство у траките: Царска идеология и изкуство в Древна Тракия V-III в. пр.н.е.“. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975 г., за изкуствознание – 1985 г. и на наградата на БАН за изкуствознание – 1996 г. Член е на Флорентинската академия „Медичи“ от 1988 г.
Първи носител на годишната награда за принос в изучаването на тракийската култура „Александър Фол“ (2011).[1][2]
На 24 март 2012 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за дългогодишната му работа за изработване и утвърждаване на програмите на департамент „Изкуствознание и история на културата“.[3]
Сътрудничество с Държавна сигурност
От 1974 до 1988 г. Иван Маразов сътрудничи под псевдоним „Библиотекара“ в качеството си на агент на Държавна сигурност, управление VI (политическа полиция), отдел V, отделение I.[4]
↑Решение №25/12.02.2008 г. (PDF) // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. с. 30. Архивиран от оригинала на 2014-10-23. Посетен на 5 септември 2008.