Иван Гранитски
български публицист и издател
Роден	Иван Йорданов Димитров 24 декември 1953 г. (70 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Литературна критика
Работил в	в. „Пулс“ (1979 – 1985) в. „Литературен фронт“ (1985 – 1991) БНТ (1995 – 1996)
Предприемаческа дейност
Работил в	ИК „Христо Ботев“ (1992 – 1994) ИК „Захарий Стоянов“ (1997 –)
Народен представител в: XLV НС
Иван Гранитски в Общомедия

Иван Гранитски е български журналист, поет, редактор, критик, публицист, директор на радио и телевизионни канали, издател, бивш депутат и обществен деец.

Иван Йорданов Димитров с литературен псевдоним Иван Гранитски е роден на 24 декември 1953 г. в София. Син е на дългогодишния журналист от в. „Вечерни новини“ Йордан Димитров. Има двама братя – Димитър и Юри. Известно време семейството е пребивавало в село Гранитово, Елховско, където е роден брат му Димитър и откъдето идва литературният псевдоним на писателя.^[1] По-малкият от братята, Юри (р. 1961 г.), му е полубрат, син от втория брак на баща му; той художник, сътрудник на в. „Демокрация“. Димитър е бизнесмен, баща на 7 деца.^[2] През 2008 г. медиите свързват името на Димитър с контрабанден внос на цигари.^{[1][3][4][5][6][7][8]}

Иван Гранитски завършва журналистика в Софийския университет през 1979 година. Скоро след завършване на висшето си образование влиза в Съюза на българските писатели. Става редактор и заместник главен редактор на в. „Пулс“ (1979 – 1985), заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1985 – 1991), главен редактор на сп. „Черно и бяло“ (1991 – 1992). Генерален директор на БНТ (1995 – 1996).^[2][9]

В периода 1992 – 1995 г. е директор на ИК „Христо Ботев“, откъдето е отстранен заради разногласия с кабинета Виденов, след което създава собствено издателство „Захарий Стоянов“ (1997), а междувременно е главен редактор на списание „Везни“. Издава Йордан Йовков на английски, френски и немски, предимно за разпространение сред пристигащите в България туристи.^[2]

Остава верен на политическите си пристрастия и след демократичните промени – малко след 1989 г. става секретар по идеологията на Софийския градски комитет на БКП, въпреки че по това време повечето нейни членове я напускат. През 2001 г. е водещ на честванията на връх Бузлуджа, а през 2006 е сред инициаторите за преизбирането на президента-социалист Георги Първанов за втори мандат.^[2]

Народен представител от листата на БСП за България в XLV народно събрание, избран от 25 МИР София.^[10][11]

През 2024 година е избран за академик на Българската академия на науките.^[12]

На 26 ноември 2008 г. е осветлен от Комисията по досиетата като агент на Държавна сигурност с псевдоним Огнян.^[13][14][15]

Бил е женен веднъж за съвсем кратко време.^[2] Жени се повторно през август 2009 г. за PR-специалиста на Здравната каса Мариана Петрова.^[16]

Носител е на националната награда „Гео Милев“ в Стара Загора (2009).^[17]

През 2012 г. за неговата обществено-гражданска поезия и позицията му в защита на българската култура му е връчена националната поетична награда „Иван Нивянин“ на община Борован.^[18]

През 2014 г. СБП му присъжда Националната литературна награда на името на Богомил Нонев за 2013 г. за книгата „Внимателно бързайте“.^[19]

На 24 май 2015 г. в Пирдоп му е връчена 4-тата Национална литературна награда „Тодор Влайков“.^[20]

На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура.^[21]

През юли 2016 г. става носител на Националната Вазова награда.^[22][23]

Носител е и на Националната литературна награда „Николай Хайтов“ за 2021 г.^[24][25]

Автор е на над 25 книги поезия, критика и публицистика, сред които:^[9]

• „Поезия и поетическо самосъзнание“ (1982)
• „Марксовата полемика“ (1984)
• „Време и художествени идеи“ (1987)
• „Отвъден щурец“ (1999)
• „Подземията на съня“ (1998)
• „Кораб от светлина“ (1999)
• „Горящият храст“ (2001)
• „Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2000)
• „Отломъци“ (2001)
• „Храм“ (2001)
• „Преди да дойде здрача“ (2002)
• „Архипелагът на думите“ (2002)
• „Лятото на чакалите“ (2003)
• „Атлантида“ (2003)
• „Литература и национална съдба“ (2004)
• „Луди водят слепи“(2004)
• „Пазар на роби с бюста на Волтер“ (2004)
• „Партийните Тартюфи“ (2004)
• „Ловци на метафори“ (2008)
• „Критически етюди“ (2008)
• „Гьонсуратлъците на прехода“ (2008)
• „Съчинения в седем тома“ (2009 – 2010)
  • Т.1: „Противоречивият човек“ Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine. (2009)
  • Т.2: „Великата национална душа“ Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine. (2009)
  • Т.3: „Ловци на образи“ Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine. (2009)
  • Т.4: „Архипелаг“ Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine. (2009)
  • Т. 5 „Митове и тупурдии“, (2010)
  • Т. 6 Слепци с очи, (2010)
  • Т. 7 Том 7 – Политически комедианти, (2010)
• „Щерна. Стихове“ (2010)
• „Внимателно бързайте?“ (2013)

Открийте още информация за Иван Гранитски в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)

Общомедия (изображения и звук)

• От и за Иван Гранитски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Поезия и национална съдба, сп. „Пламък“, бр. 11&12, 2001 г.
• Статии на Иван Гранитски във в. „Дума“ Архив на оригинала от 2018-04-29 в Wayback Machine.
• Критиката на Гео Милев в списание „Везни“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
• Иван Гранитски: Самите български творци са светлината в тунела Архив на оригинала от 2012-03-15 в Wayback Machine., интервю на Вяра Ценова, в. „БГ север“, бр. 16, 23 – 29 април 2010 г.

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI Koninklijke LCCN NKC Народно събрание PLWABN Стража IdRef VIAF WorldCat