Улица „Иван Вазов“ е основна улица в централната част на град Пловдив. Тя свързва площад „Централен“ с Централната железопътна гара в града и е първата модерна улица на Пловдив. До 1920 г. улицата е носила името „Станционна“.
История
През 1870-те по време на изграждането на Пловдивската гара е проектирана улица, която води от жп гарата до оформящия се нов градски център на града. Тя е проектирана по европейски образец – с модерни сгради и доста широка за времето си от западни архитекти на служба към Османската империя. Гарата, открита през лятото на 1873-та, била известна като Станцията. Оттук идва първото име на улицата – „Станционна“. Първата къща по улицата е вдигната към 1874 г. от италианския търговец Дамазо Такела. Резиденцията за пашата, управител на жп гарата, е била построена на улицата. По-късно в сгради по улицата и нейните пресечки се установяват консулствата на Холандия, Белгия, Испания, Великобритания и Франция. През 1899 г. в пряка на улицата е построен Френският девически колеж „Св. Йосиф“. По-късно са построени Немското училище (известно като „Дойче шуле“) и Италианската кралска гимназия „Виторио Алфиери“.[1]
Посрещането на цар Фердинанд на 27 септември 1908 г. в Пловдив.
През 1908 г. при посещението си в Пловдив във връзка с Независимостта на България, цар Фердинанд е посрещнат от официалните пловдивски власти с изградена за случая триумфална арка на улицата до всеоще незавършения Военен клуб. През 1910 г. улицата е залесена с чинари.[2]
През ноември 1920 г. по време на честването на 50-ия си творчески юбилей поетът Иван Вазов посещава Пловдив. Той е посрещнат на централна гара. Колесницата му минава по улица „Станционна“ сред шпалир от многобройни посрещачи. Когато шествието достига до Военния клуб, на поета е съобщено, че улицата вече ще носи неговото име по предложение направено от пловдивския общественик Недко Каблешков. Признателната пловдивска управа го удостоява с титлата „Почетен гражданин на Пловдив“ и му връчват диплома изписана собственоръчно от Харалампи Тачев – най-добрият декоратор на Пловдив.[3]
През 1923 г. пловдивските тютюнотърговци Анастас Куцооглу, Димитър Кудоглу и др. с помощта на тогавашните пловдивски архитекти Камен Петков, Васил Търпоманов, Димитър Попов и др. построяват модерни за времето си тютюневи складове. Това са фабрични сгради със специфичен архитектурен образ[4], разположени на улицата или в пресечките около нея. През 1928 г. е монтирано електрическо осветление, което я прави първата улица с такова осветление в Пловдив.
Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Мина“ (МБАЛ „Свети Мина“)
Диагностично-консултативен център 6 (ДКЦ 6)
Кръговото на гарата
Интересни факти
Говори се, че улицата е застлана с каменни блокове заради калните ботуши на Цар Фердинанд, който бил посрещнат за деня на Независимостта през 1908 г. и здраво се оцапал минавайки по улицата от гарата до Военния клуб.[5]
През 1939 година цялото правителство на България минало пеша по улица „Иван Вазов“.
Днес на улицата има десетки обувни магазини.
Галерия
Улица Иван Вазов
Военния клуб
Народната библиотека „Иван Вазов“
Училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“
.jpg)
