Иваница Данчев
български националреволюционер
Роден	1850 г. Свищов, Османска империя
Починал	1 октомври 1912 г. (62 г.) Варна, Царство България

Иваница Данчев Панчев е български национал-революционер, участник в четата на Христо Ботев.

Иваница Данчев е роден е през 1850 г. в град Свищов. От 1869 г. е емигрант във Влашко и се отдава на революционна дейност. При подготовката на Старозагорското въстание (1875) от БРЦК той, Стоян Заимов и Георги Бенковски са натоварени със задачата да подпалят Цариград.^[1] През есента на 1875 г. участва в работата на Гюргевския революционен комитет.

Иваница Данчев е сред 10-те жители на Свищов присъединили се към Ботевата чета.^[2] Допринася много по набавянето на оръжие, боеприпаси и облекло за четниците. След поражението на четата той и Кирил Ботев се отправят към Лом, където са заловени. Осъден на смърт и присъдата е заменена с доживотен затвор. Заточен в крепостта Сен Жан д'Акр. Освободен е след подписването на Санстефанския договор.

След Освобождението е съдия в Тутракан, Шумен и Варна. Публикува спомени за участието си в националноосвободителното движение под заглавие „Любопитен поглед за народното ни движение. Събития от 1874 до 1878 г.“. Издадени са в Свищов.

Умира през 1912 г. в град Варна.^[3]

Синът му Георги Данчев загива в междуособните борби за освобождение на Македония.^[4]

На Иваница Данчев е наречена улица в кварталите „Бояна“ и „Гърдова глава“ в София (Карта).

Портал „Биографии“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“